Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 372

— Седни! Моля. Сега кажи отново, но не бързо, с глас тих. — Хирага заплашително измъкна късия меч от пояса си и го сложи на татамите до себе си. — Така?

Тайърър се опита да прикрие уплахата си и въпреки умората му разказа за Йоши и Абе, за убийството на Утани и как те всички смятали, че Хирага отдавна е избягал някъде другаде.

— Длъжни сме да те предадем на Йоши, на стражите при портата. Капитан Абе се върна в Йедо, и… как да те наричам — Накама или Хирага?

— Както иска, Тайра-сама.

— Значи Хирага тогава, нали това е истинското ти име?

— Така ми викат. Но японците имат много имена — едно при раждане, друго на седем, трето като възмъжеем и си вземаме още някое, ако искаме. Аз съм Накама или Хирага, твой приятел.

— Приятел ли? — горчиво рече Тайърър, забравил за страха си. — Тогава защо не си ми казал, че си убиец. Ти си убил Утани, убил си го, нали?

— Да, той мишена, много лош човек. Йоши друг. Тук не Англия, Тайра-сама, не Англия. Тези лоши хора Бакуфу крадат власт от Император, те потисници.

Хирага сериозно се зае да обясни, доколкото може, за шиши и тяхната борба да премахнат тираничните управници. Искреността му бе очевидна.

— Ние иска дадем Нипон пак на Император, направи управление справедлив за цял народ.

Под „цял народ“ Хирага имаше предвид самураите, но Тайърър реши, че става дума за цяла Япония. И докато го разпитваше, запленен от уникалната възможност да надникне в потайните дела на Нипон и на японската душевност, все повече се убеждаваше, че доводите на Хирага имат основание. Трябваше просто само да си припомни английската история и народната борба за отхвърляне на „свещеното право“ на кралете, както и управлението на деспотите, за да изпита все по-силно и по-силно съчувствие. Без труд си припомни с цената на колко човешки живота бе създаден парламентът и управлението на народа за народа: една кралска глава, убийства, революции, метежи, смърт, преди да разцъфтят Британското кралство и британският мир.

Филип си спомни и какъв дълг има към този човек и унило рече:

— Въпреки това не виждам какви са изгледите ти за спасение. И моите, и твоите хора ще те заловят веднага, щом те видят. С нищо не мога да го предотвратя.

— Едно нещо, да, можеш направи, помогнеш мен. Помогни на кораб, на кораб за Англия.

Филип го зяпна с отворена уста:

— А? Ти си се побъркал!

— Моля, пази тихо, много врагове тук — предупреди го Хирага, възбуден от потресаващата неочаквана мисъл, която го бе връхлетяла, сякаш спусната направо от самата Богиня на слънцето. — Моля, слушаш. Много пъти казал, аз науча за гай-джин, за твоя страна най-добре, нали? Иде там с мой братовчед. Йоши прав за флот и армия. Но аз мисля, много най-добре, науча банки и търговия. Трябва знаем най-добър начин, нали? Ваш начин, английски начин, нали?

Хирага сладкодумно продължи да плете паяжината си, а напрежението го правеше още по-красноречив. Това бе окончателният му план, единствената му възможност да избегне клопката на Йоши. Бе уверен, че ако прекара година-две при гай-джин и се запознае с когото трябва, ще допринесе изключително много за соно-джой.