Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 373
Джеймс Клавел
„Само така ще се спася от сигурна смърт — възбудено си бе рекъл той. — След година-две ще се завърнем, ще владеем съвършено английски, претъпкани с техните тайни за
Тук е Земята на боговете! Китай трябва да стане наш, а не на гай-джин. Преди да заминем, ще разкрия плана си на нашите шиши водачи от Чошу и все някак ще поддържам връзка с тях чрез писма.“
— Много прост, Тайра-сама. Ти говориш с капитан, ние промъкваме на кораб, никакъв проблем. Няма защо някой знае.
— Сър Уилям никога няма да се съгласи.
— Навярно няма защо казва него. — Хирага се приведе към Филип и без да е уверен в себе си, му предложи възможния изход: — Или ако говори, аз говоря също, мисля той съгласи? Много важно за англичани имат японски приятели. Аз добър приятел. Джами-сама също помогне, ако помоли.
— Кой?
— Джами — голяма брада мъж, по-голям от тебе. Джами.
— Джейми? Джейми Макфей ли?
— Да, Джами Мъкфей.
Идеята се бе просмукала в съзнанието на Тайърър и мисълта му най-сетне започна да работи по-бързо. Предложението на Хирага криеше огромни перспективни възможности. Британия винаги бе обучавала или дообучавала добре подбрани чуждестранни студенти — по-знатни или много надарени. Мнозина от тях бяха радикално настроени или революционери в собствените си страни, особено индийците. Хирага бе изключително интелигентен и въпреки че бе враг на Йоши, бе от голямо значение. „Съди за човека по враговете му“ — бе казал веднъж баща му.
И докато премисляше предложението на Хирага, се питаше как ли са майка му, баща му и приятелите му.
Тъгуваше, че не може да се види с тях и че скоро няма да посети Лондон — домашен отпуск му се полагаше чак след две години. В същото време се гордееше, че работи за дипломатическите служби и че е някаква опора, макар и съвсем незначителна, за Британската империя.
Хрумването на Хирага бе чудесно. От него щеше да излезе нещо. Но как да го изведе оттук и как да накара Сър Уилям да му помогне? Уили бе ключът към разрешаването на загадката.
Колкото повече разсъждаваше за това, толкова повече угасваха надеждите му. Беше глупаво дори да си помисли за такова нещо — нямаше съмнение, че Сър Уилям ще откаже подкрепата си за подобна измама. Този човек бе признат убиец и само пионка в далеч по-голяма борба на Йоши. За Сър Уилям Хирага не беше quid pro quo — не беше компенсация, нито причина да си навлече враждебността на Йоши — този бъдещ властелин, каквото и да утвърждаваше Хирага.
— Ще се опитам. — Филип се преструваше на уверен, тъй като не бе забравил, че все още е пленник на Хирага, а мечът на самурая му е подръка. — Не ти обещавам нищо, но ще опитам.
Хирага също остана доволен. Бе поел огромен риск, но си бе оставил възможност за хитри ходове.
