Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 371

— Моля? — запита Филип, тъй като не бе схванал повечето японски думи.

Райко повтори същото и добави:

— Ето защо исках спешно да се срещна с теб. Толкова съжалявам, Фуджико няма да те приеме тази вечер и никога повече.

На Тайърър му причерня пред очите. Той се опита да я разубеди на възможно най-любезния си и добър японски език, но Райко поклати отрицателно глава.

— Толкова съжалявам — решително му отказа тя и се поклони, за да го отпрати. — Лека нощ, Тайра-сама.

Филип излезе на верандата, залитайки като пиян. Зад гърба му шоджи се плъзна и се затвори. Запрепъва се по градинската пътека и изруга, като се сети, че си е забравил обувките. Замаян, седна на верандата и ги нахлузи.

— Какво, по дяволите, се е случило?

Преди три дни, когато се върна с Бабкот от Йедо, всичко бе минало прекрасно. Бяха се споразумели относно договора, с изключение на една незначителна точка. Трябваше да плати в разстояние на една седмица. Предишните му сметки бяха уредени с усмивки и поклони. През онази нощ Фуджико бе по-любвеобилна и по-ласкава от всякога. Днес вечерта, щом получи по слуга настоятелната молба на Райко да се срещнат незабавно, с радост си бе помислил, че тя просто иска да подпишат документа. Беше й оставил бележка, че по всяка вероятност тази вечер и утре не ще успее да се отбие, защото му се налагало да замине за Канагава.

А то ето какво излезе.

— Не разбирам.

Вятърът въртеше листата в нозете му. Дълбоко нещастен, Филип се сгуши в палтото си. Нощта му се стори още по-тъмна отпреди. Въздъхна тежко и пое по виещите се пътеки. Неочаквано някакъв самурай едва не се сблъска с него.

— Всемогъщи Боже, Накама! — извика Тайърър.

Хирага посегна към меча си и Филип реши, че с него е свършено. Но мечът си остана наполовина прибран в ножницата, а очите на самурая се вторачиха в него над мушката на пистолета…

— Недей — спря го Тайърър със задавен от вълнение глас, — не съм… не съм въоръжен.

Той вдигна ръце, като че се предава, и застина на мястото си. Проклинаше се за собствената си глупост и примря, когато Хирага отново тикна меча в ножницата.

— Тайра-сама, няма раня теб. Аз мисли враг. Ти си приятел. — Хирага се усмихна и му протегна ръка.

Объркан, Тайърър се ръкува с него и чак тогава избухна:

— Какви ги вършиш? Мислехме, че си избягал в Йедо. Какви са тези приказки, че си бил ронин? Налага ни се да те предадем на Йоши. Знаеш ли, че той те дебне — господарят Йоши?

— Не тук! — предупреди го Хирага и го хвана под ръка. Тайърър усети желязната му хватка. — Ела с мен.

Направи му знак да мълчи и го поведе из цял лабиринт от пътеки, до такава степен преградени една от друга с жив плет, че Тайърър напълно загуби представа къде се намира. Най-сетне се озоваха пред малка къща. Вятърът злобно ръфаше тръстиковия покрив и виеше в гредите.

Хирага му даде знак да се качи на верандата, изу си обувките, изчака, докато Тайърър стори същото, и го набута вътре.

— Влиза, моля.

Плувнал в пот и безропотен, Тайърър се подчини. Нямаше как да избяга. Забеляза, че Хирага предпазливо се озърна да види дали не са ги проследили. Шоджи се затвори зад тях. Една притулена свещ мъждиво осветяваше вътрешността на най-обикновена едностайна къща с мъничка баня. Свещта закана и едва не угасна от течението.