Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 374
Джеймс Клавел
— Пазиш тайна?
— Естествено.
— Прати вест Райко. Мога срещна в село или тук. Ти кажеш къде, Тайра-сама. Мисля, по-бързо, по-добре. За кораб — нали?
— Да. Ще ти изпратя съобщение утре или ще дойда самият аз. — Тайърър предпазливо понечи да се изправи.
Лицето на Хирага грейна в усмивка.
— Отиваш при Фуджико?
Меланхолията незабавно заля Тайърър.
— Фуджико вече я няма.
— Какво? Какво казваш, моля?
Филип му обясни и лицето на Хирага пламна.
— Но ти имаш обещание, Тайра-сама. Мен… аз говоря… уредил с Райко, нали?
— Да, но с договора вече е свършено. Райко казва… — Тайърър млъкна, изплашен от изражението на Хирага.
— Чакай, моля!
Хирага излетя навън. Тайърър се взря през един люлееше клоните и донасяше солен мирис на море. „Бягай, докато все още имаш възможност“ — рече си той, но внезапно изпита непреодолимо желание да се облекчи. Възползва се от ведрото в банята и се почувства по-добре. Усети глад. И жажда. Озърна се. Нито чайник, нито кана. Гладът и жаждата го терзаеха, както и предложението на Хирага. Не можеше да удовлетвори нито едното, нито другото. Без благоволението на Сър Уилям Хирага оставаше на произвола на съдбата. Дори и Джейми едва ли щеше да му помогне особено, след като вече бе напуснал Струанови. Пък и защо ли му е да помага? Нямаше quid pro quo.
Отново се взря през прозорчето.
„Махай се оттук, докато все още можеш“ — рече си Филип и се запъти към вратата. Точно в този момент долови стъпки и се хвърли към възглавничката си. Шоджи рязко се отвори. Райко се строполи на колене пред него, а Хирага заплашително стърчеше на прага.
— Ох, толкова съжалявам, Тайра-сама — запъваше се Райко, унизено бързаше да се извини и да го предразположи. — О, толкова съжалявам, направих ужасна грешка…
Думите й бликнаха като фонтан. Тайърър схващаше съвсем малко от тях, но напълно осъзна смисъла им.
— Стига — твърдо каза той. — Донеси договора веднага. Ще го подпиша.
Райко покорно измъкна свитъка от ръкава си и му го подаде.
— Чакай — заповяда Хирага. — Дай ми го!
Райко незабавно се подчини и отново сведе глава.
Самураят набързо прегледа краткия документ и изсумтя:
— Това както уговорил, Тайра-сама; подпишеш по-късно — премина на английски той. — Тази тук… — посочи сърдито към Райко — казва грешка, казва Фуджико моли чест да види теб, толкова съжалява за грешка. Нейна грешка.
—
Тайърър въодушевено благодари на Хирага. Бе твърде щастлив, за да се запита как уж беззащитният му приятел изведнъж я бе накарал да се промени толкова бързо. „Има неща, които никога няма да разберем у този народ.“
— Ще подпиша договора вкъщи и ще го донеса утре.
— Не бързай, карай жена-куче чака. — Хирага се усмихна и му подаде свитъка. — Сега ще те заведа при Фуджико.