Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 370

— Тази нощ — настоя Такеда, който едва се владееше. — Тази нощ ни е дар от боговете!

— През този сезон вятърът още дълго ще духа от юг, трябват ни още хора, за да подпалим Колонията. Един от нас ще иде в Йедо да ги доведе. Такеда, иди ти.

— И как? Казваш, че наказателните отряди били навсякъде. Как?

— Не зная, Такеда. — Хирага колебливо се изправи.

— Почакай ме, докато се върна, и тогава ще решим. Ще отида при Райко да й кажа, че утре си тръгваме. Няма да си идем, само ще я залъжа.

— Тя вече не е надежден човек.

— Колко пъти да ти повтарям, че никога не е била.

Хирага излезе и я намери.

— Добре, Хирага-сан, останете. — Райко бе преодоляла страха си. Бе пийнала коняк и вяло се бе оставила в ръцете на съдбата.

— Тайра ще идва ли тази вечер?

— Не, нито пък утре. Фурансу-сан ще дойде. Сигурна съм.

— Повикай Тайра. Можеш, нали?

— Да. Но щом пристигне, какво да му кажа? — запита Райко с безразличие, но тутакси дойде на себе си, тъй като Хирага процеди през зъби:

— Ще му заявиш, че Фуджико вече не желае да подпише договор, че друг гай-джин се е обърнал към теб с по-добро предложение.

— Но уговорената с него цена е направо фантастична, а той не е глупак — ще сравни сумите и ще иде в друга Къща. Вече е посещавал някои от тях. Ще го загубя.

— Ще си загубиш главата, ако не оправиш кашата, в която си се забъркала — кисело заяви Хирага, — а добре охраненият ти труп ще нахрани рибите.

— Да я оправя ли? — Райко цялата се превърна в слух. — Нима е възможно, Хирага-сама? Има ли начин? Знаеш ли как?

— Прави каквото ти казвам, и ще се опитам да те спася. Веднага изпрати да повикат Тайра. — Хирага я изгледа студено и се върна при другите двама. Те стояха на верандата и наблюдаваха как вятърът превива храстите. — Отървахме кожата още за ден-два.

Такеда се усмихна подигравателно:

— Тя и хабер си няма, че с нея е свършено, а тази нощ от Йокохама няма да остане помен заедно с цялата й паплач.

— Ще изчакаме още един ден. Утре вечер е най-добре.

Такеда отново избухна:

— Защо?

— Нали трябва да избягаме някак? Нима не искаш да нанесеш смъртоносния си удар, но да останеш жив и да му се насладиш? Както и всички ние? Съгласен съм с теб, че времето е дошло. Прав си, Такеда. Но ако го отложим за утре, ще имам време да обмисля всичко.

Такеда помълча и запита:

— Акимото?

— Нека изчакаме, та да успеем да избягаме… Хирага е мъдър, Такеда, нали?

Настана мъртва тишина.

— Добре. Още един ден. Съгласен съм. — Такеда се изправи и се запъти към укритието си в съседната чайна.

След малко Хирага рече:

— Акимото, иди и остани при него. Увещавай го.

— Той е от Сацума, братовчеде. И Кацумата беше от Сацума.

Хирага хвърли поглед към шубрака, превит под южния вятър.

— Постой при него. Убеди го.

Тайърър се ужаси.

— Не договор, Райко-сан?

— Не, толкова съжалявам, Фуджико промени решението си. Получи много по-добро предложение, толкова съжалявам, но е непреклонна.