Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 369
Джеймс Клавел
Такеда скочи на крака.
— Да я убием и да започваме.
— Седни — изръмжа му Хирага. — Имаме нужда от Райко. В миналото тя имаше много заслуги към нас, а и не забравяй, че на никоя мама-сан не може да се вярва напълно. Седни, Такеда, и мисли трезво. Райко няма да ни издаде — тя е просто една алчна брантия като всички останали мама-сан. Ако ги остави човек, ще ти изстискат пари като за третокласна куртизанка, когато момичето всъщност е просто някоя уличница, която не струва повече от един меден
— Тук не сме на сигурно място — потръпна Акимото. — Тук не ми харесва. Тази Йошивара на гай-джин е заразена с тяхната чума. Съгласен съм с Такеда. Нападаме, избягваме или загиваме.
— Не сега. Нека да помисля!
Такеда го изгледа втренчено.
— Ти познаваше ли Мейкин?
— Преди много години… — Хирага едва не добави: „И Койко.“ Блазнеше го мисълта да им разкрие истинските причини за предателството, но се отказа. Харесваше му начинът, по който бе умрял Кацумата. „Така му отмъстиха за смъртта на Сумомо и на Койко. Сега духовете им ще се превърнат в ками или пък те отново ще се преродят на трийсет и четвъртия ден, стига боговете да решат така, ако има богове. Вече мога да ги забравя, макар че легендите за тях ще останат вечно живи.
Значи Сенсей е молил за милост? А аз толкова години го боготворях и му се подчинявах? Ама че сме будали — с отвращение си помисли Хирага. — Както и да е, този страхливец ще бъде осмян и оплют, а скоро съчинителите ще разнесат навред легендата как е предал Сумомо и Койко, как му е отмъстила мама-сан и какво е било предсмъртното й желание. Ах, колко изтънчена беше тя!“
Хирага неволно се изкикоти и наподоби пронизителния глас на
— „Баня и чисти дрехи“. Кабуки и театрите с марионетки ще събират многобройни зрители поколения наред.
— И кабуки
Акимото изтича при него.
— Вярно е, Хирага!
За момент Хирага се обърка. Наистина ли беше знак?
— Никакво нападение тази нощ. Никакво!
Такеда се извърна.
— Казах да нападнем — изгледа кръвнишки Акимото. — Съгласен ли си!
Акимото се двоумеше. Както гневът, така и самоувереността на Такеда бяха заразителни.
— Огънят ще прикрие бягството ни, Хирага.
— Ами… един малък пожар — навярно — раздразнено рече Хирага, — не и опит да изпепелим цяла Йокохама. — Колебаеше се и си оставаше на предишното мнение, но не можеше да постигне своя окончателен план без помощта на Тайра и без да охлаби хватката на Йоши, затегната около врата му. — Утре или вдругиден бихме мог…