Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 369

Такеда скочи на крака.

— Да я убием и да започваме.

— Седни — изръмжа му Хирага. — Имаме нужда от Райко. В миналото тя имаше много заслуги към нас, а и не забравяй, че на никоя мама-сан не може да се вярва напълно. Седни, Такеда, и мисли трезво. Райко няма да ни издаде — тя е просто една алчна брантия като всички останали мама-сан. Ако ги остави човек, ще ти изстискат пари като за третокласна куртизанка, когато момичето всъщност е просто някоя уличница, която не струва повече от един меден моме. Някога и от Мейкин получавахме важни сведения, благодарение на нея пипнахме педераста Утани. Тя самата е била предадена. Йоши и Бакуфу имат хиляди съгледвачи.

— Тук не сме на сигурно място — потръпна Акимото. — Тук не ми харесва. Тази Йошивара на гай-джин е заразена с тяхната чума. Съгласен съм с Такеда. Нападаме, избягваме или загиваме.

— Не сега. Нека да помисля!

Такеда го изгледа втренчено.

— Ти познаваше ли Мейкин?

— Преди много години… — Хирага едва не добави: „И Койко.“ Блазнеше го мисълта да им разкрие истинските причини за предателството, но се отказа. Харесваше му начинът, по който бе умрял Кацумата. „Така му отмъстиха за смъртта на Сумомо и на Койко. Сега духовете им ще се превърнат в ками или пък те отново ще се преродят на трийсет и четвъртия ден, стига боговете да решат така, ако има богове. Вече мога да ги забравя, макар че легендите за тях ще останат вечно живи.

Значи Сенсей е молил за милост? А аз толкова години го боготворях и му се подчинявах? Ама че сме будали — с отвращение си помисли Хирага. — Както и да е, този страхливец ще бъде осмян и оплют, а скоро съчинителите ще разнесат навред легендата как е предал Сумомо и Койко, как му е отмъстила мама-сан и какво е било предсмъртното й желание. Ах, колко изтънчена беше тя!“

Хирага неволно се изкикоти и наподоби пронизителния глас на омагаки — актьор, който играе женски роли, защото на сцената допускаха само мъже:

— „Баня и чисти дрехи“. Кабуки и театрите с марионетки ще събират многобройни зрители поколения наред.

— И кабуки бака — разяри се Такеда. — Ще отмъстим за Сенсей. Ще измием позора от името му. Тази нощ ще нападнем според плана си, ти ще се заемеш с кораба, а аз с двете църкви и ще претрепя всички гай-джин, които срещна, докато не падна мъртъв. Какво ще кажеш, Акимото? — Изправи се и надникна през прозореца. Свечеряваше се. Неочаквано забеляза как вятърът шуми в храсталака. — Вижте, боговете ни пращат знак! Вятърът се усилва. И е южен!

Акимото изтича при него.

— Вярно е, Хирага!

За момент Хирага се обърка. Наистина ли беше знак?

— Никакво нападение тази нощ. Никакво!

Такеда се извърна.

— Казах да нападнем — изгледа кръвнишки Акимото. — Съгласен ли си! Соно-джой, соно-джой.

Акимото се двоумеше. Както гневът, така и самоувереността на Такеда бяха заразителни.

— Огънят ще прикрие бягството ни, Хирага.

— Ами… един малък пожар — навярно — раздразнено рече Хирага, — не и опит да изпепелим цяла Йокохама. — Колебаеше се и си оставаше на предишното мнение, но не можеше да постигне своя окончателен план без помощта на Тайра и без да охлаби хватката на Йоши, затегната около врата му. — Утре или вдругиден бихме мог…