Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 95

— Съвсем логично — рече любезно Сър Уилям и въздъхна от удоволствие, че сам се е досетил, без да дочака обясненията на преводача. — Филип, мисля, че ще съставя нова чернова. Върни се след час — справил си се много добре.

— Благодаря ви, сър. — После той му разказа за „новия“ Накама и новата прическа. — Струва ми се, че ако съумеем да го склоним за европейските дрехи, той ще става все по-кротък и по-кротък. Разбира се, докато ми преподава японски, а аз на него английски.

— Чудесно хрумване, Филип.

— Благодаря, сър. Ще го уредя незабавно. Мога ли да изпратя сметката на нашия сараф?

Доброто настроение на Сър Уилям леко спадна.

— Нямаме излишни фондове, Филип, пък и Министерство на финансите… Много добре. Но само един кат дрехи. Погрижи се сметката да е скромна.

Тайърър си тръгна забързано и щом приключеше със съобщението, възнамеряваше да заведе Хирага при китайския шивач.

По това време на деня Хай стрийт пустееше, в късния следобед повечето мъже си седяха в канторите, почиваха си или бяха в клуба. Няколко пияни лежаха на завет на кея. Вятърът все още връхлиташе на пориви. По-късно щеше да се състои футболен мач между флотата и армията на парадното игрище и Тайърър го очакваше с нетърпение, не както срещата си с Джейми Макфей, която бе принуден да приеме след посещението при шивача.

— Той е управител на компания Струан тук, Накама-сан, някак си е разбрал за теб, знае, че говориш малко английски. Можем да му се доверим.

— Со ка? Струан? Мъжът, който ще ожени?

— О, слугите ли са ти разказали за годежа? Не, Макфей е само главният им търговец. Ще се жени господин Струан, тай-панът. Това е неговата сграда: склад, кабинети и апартаментите му.

— Со ка? — Хирага огледа сградата. „Трудно ще е за нападение или за проникване вътре“ — помисли си той. Прозорците на първия етаж бяха залостени. — Този Струан, също и негова жена там ли са?

Мислите на Тайърър отскочиха към Фуджико и той отвърна разсеяно:

— Струан живее тук, за нея не съм сигурен. В Лондон тази сграда ще изглежда нищожна в сравнение с обикновените къщи. Лондон е най-богатият град в света.

— По-богат от Йедо?

Тайърър се засмя.

— Двадесет, петдесет пъти по-богат от Йедо, как е на японски?

Хирага му каза, зорките му очи поглъщаха всичко — не вярваше на думите за Лондон и на повечето разкази на Тайърър, смяташе ги за лъжи, с които англичанинът се стреми да го обърка.

Вървяха покрай различните здания, които служеха за легации, проправяха си път през разпръснатия навсякъде боклук.

— Защо различни знаме, моля?

Тайърър искаше да упражнява японския си, но всеки път, щом започнеше, Хирага му отвръщаше на английски и тутакси задаваше нов въпрос. Въпреки това му, обясни, като сочеше:

— Това са легации: това е Руската, Американската, ей там е Френската, а онази е Пруската. Прусия е важна нация на континента. Ако исках да кажа, че…

— Ах, толкова съжалявам, имаш карта на твой свят, моля?