Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 94

— Господи, изглеждаш страхотно, Накама — избухна Тайърър, — много ти отива прическата.

— Ах, Тайра-сан — започна колебливо Хирага с престорена смиреност според номера, който той и Ори бяха скроили, — аз мислил, ти какво казал, че помогнеш да се откажа от самурай, да не съм самурай. Скоро ще върна в Чошу, стана земеделец като дядо или варя бира, или саке.

— Да се откажеш от самурайството? Възможно ли е?

— Хай. Възможно. Моля, не искай казвам повече, а?

— Добре. Но това е разумно решение. Поздравявам те.

Хирага неволно прекара ръка по главата си, която от ниско подрязаните му коси го сърбеше.

— Скоро коса порасне, Тайра-сан, като твоя.

— Защо не? — Естествено чупливата коса на Тайърър стигаше почти до раменете. За разлика от повечето мъже държеше на чистотата й, над леглото му висеше избродирано от майка му ковьорче с надписа „Чистотата е на второ място след набожността“. — Как са контузиите ти?

— Забравил ги.

— Забравих ги.

— О, благодаря ти, забравих ги. Малко добра новини, Тайра-сан. — Хирага подробно му разказа как отишъл до Йошивара и му уговорил Фуджико за довечера. — Тя твоя за цяла нощ. Добре, а?

Тайърър си глътна езика. Импулсивно сграбчи ръката на Хирага.

— Благодаря ти. Мой скъпи приятелю, благодаря. — Облегна се, извади лулата си и предложи тютюн на Хирага. Японецът отказа, като с усилие сдържа смеха си. — Това е великолепно. — Мисълта му отхвръкна към срещата им, сърцето му заби, усети, че се възбужда. — Боже мой, великолепно!

С усилие отхвърли внезапните еротични видения и се съсредоточи върху работата за деня.

— Уреди ли къде да отседнеш в селото?

— Да. Моля идем сега, а?

По времена разходката им из японския квартал край минувачите внимаваха да говорят тихо и само на японски. Тайърър продължи да проучва Хирага, сякаш копаеше за диаманти, и сред тях проблясваха имената на шогуна и Императора. В жилището на шоя той огледа магазина и мрачната стаичка, в която уж бе отседнал Хирага. После го върна в Легацията, напълно доволен и успокоен.

— Видя ли, че на улицата остана незабелязан дори от войниците, тъй като вече не приличаш на самурай!

— Да, Тайра-сан. Ти можеш помогнеш, моля?

— Винаги. Какво още?

— Искам пробвам ваши дрехи, стана по като гай-джин, а?

— Великолепно хрумване!

Когато се върнаха в Легацията, Тайърър побърза да се срещне със Сър Уилям, развълнувано му съобщи имената на шогуна и Императора.

— Сметнах, че незабавно ще поискате да ги научите, сър. И още малко сведения: мисля, че правилно го разбрах: той твърди, че всички японци, дори даймио, трябва да получат разрешение, за да посетят Киото. Там живее Императорът.

— Какви са даймио?

— Така наричат своите крале, сър. Но всички, дори и те, не могат да посетят Киото без разрешение — Накама казва, че Бакуфу, което е другото име на шогуната — нещо като гражданска служба, — се боят от свободен достъп до града на когото и да било. Тайърър се опитваше да запази самообладание, но думите сами се изливаха от устата му. — Ако е така и шогунът е там сега, а Императорът пребивава там постоянно и ако цялата власт е съсредоточена там — щом отидете в Киото, сър, няма ли с това да пренебрегнете Бакуфу?