Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 11

Сьоратар не се усмихна.

— А ти, Андре? Какво ще правим за Хана, цветето?

Андре го изгледа рязко:

— Цветето е мъртво.

— Да. Но при такива странни обстоятелства.

— Не са странни — отвърна Андре, очите му внезапно станаха безизразни като на влечуго. — Тя се самоуби.

— Беше намерена с прерязано гърло с твоя нож. Мама-сан казва, че си прекарал нощта с нея, както обикновено.

Андре се опита да разбере защо Сьоратар го изпитва.

— Така е, но не ти влиза в работата.

— Боя се, че е моя работа. Местните власти Бакуфу ми изпратиха вчера официална молба за информация.

— Кажи им да се гръмнат. Хана Цветето, беше специална, да, беше моя, да. Аз платих много висока цена за нея, но тя беше само част от Върбовия свят.

— Както самият ти каза, хората са изградени от лъжи и полуистини. Оплакването твърди, че си имал груба кавга с нея, защото си довела любовник.

— Скарахме се, да, и исках да я убия, така е, но не поради тази причина — измърмори Андре задавено. — Истината е… истината е, че е приела няколко клиенти. Трима — в другата, къща, но това е било, преди да стане моя собственост. Един от тях… един от тях я заразил със сифилис, тя ми го предаде.

Сьоратар се ужаси:

— Пресвета Дево, сифилис?

— Да.

— Mon Dieu, сигурен ли си?

— Да. — Андре се изправи и отиде до шкафа, наля си коняк и го изпи. — Бабкот го потвърди преди месец. Няма грешка. Може да е само от нея. Когато я попитах, тя…

Видя я отново да го гледа в малкия павилион зад стените на Къщата на трите шарана, видя съвършения овал на леко смръщеното й лице. Беше само на седемнайсет и висока метър и половина.

— Хай, гомен насай, Фурансу-сан — петна като твоите, но преди година, моя сукоши, малко, хай, малко, Фурансу-сан, сукоши, не лошо, отиде си — рече тя любезно със сладката си усмивка на обичайната й смесица от японски и малко английски. — Хана каза мама-сан. Мама-сан казва види лекар, той казва, не лошо. Не лошо петно, но защото точно тогава започна спи и била малка. Доктор каза моля в храма и пия лекарство, уф! Но няколко седмици всичко отиде — добави тя щастливо. — Всичко отиде преди година.

— То не си е „отишло“!

— Защо гняв! Не безпокой. Аз моля в храм, както лекар казва, плащам на свещеник много таели, аз ям… — Лицето й се сгърчи от смях. — Яде ужасно лекарство. Няколко седмици, всичко мина.

— Не е минало. Няма… няма лечение!

Хана го погледна странно.

— Всичко мина, ти ме виждаш, тялото ми всичко, колко пъти, нее? Разбира се, че всичко мина.

— За Бога, не е!

Още едно намръщване, после японката вдигна рамене.

— Карма, нее?

Той избухна. Нейната уплаха беше огромна, тя склони глава до татами и жалостиво започна да го моли за прошка.

— Не е лошо, Фурансу-сан, мина, доктор каза, мина. Ти видиш същия доктор, скоро всичко мине…

Отвън зад техните шоджи стени се чуваха стъпки и шепот.

— Трябва да идеш при английския лекар! — Сърцето му туптеше в ушите и той се опитваше да говори ясно. Знаеше, че ходенето на лекар, на който и да било, е безполезно и че понякога белезите могат да бъдат заличени временно, но е сигурно, както че ще съмне, че някой ден ще се появят неудържимо. — Не разбираш ли? — изкрещя й. — Няма никакво лечение!