Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 46

Забравил за случилото се, Тайърър стоеше на верандата и наблюдаваше Хирага, нерешителен, ужасен от факта, че японецът очевидно е шпионин, а в същото време го благославяше, задето ги бе спасил.

— Искаш да направим заседание? — Палидар наруши размисъла му.

— О! О, да… моля, последвайте ме. — Тайърър ги заведе в кабинета си, затвори вратата и им каза какво е извикал на японците.

И двамата го поздравиха.

— Дяволски впечатляващо, Филип — започна Палидар. — За момент бях сигурен, че сме на ръба и Бог знае какво щеше да стане. Твърде много са тези негодници — сигурно щяха да ни пометат. Навярно. Разбира се, флотата щеше да отмъсти за нас, но ние щяхме да ритнем камбаната. А това е ужасно, идиотски неприятна мисъл.

— Повече от неприятна — измърмори капитан Макгрегър и погледна Тайърър. — Какво искате да направим сега, сър?

Тайърър се поколеба, смаян, че никой не е чул как Хирага говори английски, но и поласкан от новозавоюваното си положение — Макгрегър за първи път го наричаше „сър“.

— Най-добре е да се подчиним на Сър Уилям. Заповядайте на войниците да се стягат и… но да не го правят като позорно отстъпление — не! Не бива да ставаме за смях и японците да си мислят, че бягаме. Ще си тръгнем навън, ъъ, с музика и тържествено.

— Идеално, след като тържествено спуснем знамето. — Чудесно! Ами сега е по-добре… по-добре да се уверя, че документите са прибрани в кутиите, и т.н.

Капитан Макгрегър додаде:

— Мога ли да предложа, сър… аз наистина мисля, че заслужихте голяма чаша шампанско. Вярвам, че са ни останали няколко бутилки.

— Благодаря — засия Тайърър. — Може би да раздадем допълнителна дажба ром на всички. — Също така не е зле да обядваме леко най-напред — да им покажем, че не бързаме.

— Веднага ще се разпоредя — заяви Макгрегър. — Дяволски умно е, че се сетихте да използвате градинаря да ви помогне с превода, някои от думите звучаха съвсем като английски. Но защо искаха да претърсят Легацията?

— За да намерят… търсят врагове на Бакуфу.

И двамата мъже го загледаха озадачени.

— Но тук няма други японци, освен градинарите, ако имат предвид тях.

Сърцето на Тайърър се сви, това бе удар по Укия, но Палидар продължи:

— Ти в действителност няма да им разрешиш да претърсят Легацията, нали? Претърсването сигурно ще създаде опасен прецедент. — Добродушието, обзело Филип, тутакси се изпари. Разбира се, че Палидар беше прав.

— По дяволите, не помислих за това тогава!

Макгрегър наруши тишината:

— Може би, може би, преди да си тръгнем, сър, вие ще поканите самурая офицер да обиколи с нас, да провери Легацията, няма нищо лошо, ако го поканите. Той може в същото време да провери градинарите или ние можем да ги отпратим, преди да тръгнем и да заключим портите.