Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 45

Джеймс Клавел

— Моля, спокойно. Опасност. Кажи Сенчо, додзо шидзука ни… кажи тия думи! — ни жив, ни умрял от страх, той изчака; усещаше, че напрежението на самураите зад вратата е на ръба; пак изсъска на английски, почти заповяда: — Кажи думите сега! Сега! Сенчо… додзо шидзука ни… бързо!

Сякаш не на себе си, Тайърър се подчини. — Сенчо, додзо шидзука ни… — повтори той като папагал думите, както и тези, които последваха; не знаеше какво казва и полагаше усилия да си втълпи факта, че градинарят говори английски и че всичко не е сън. След секунди Тайърър видя ефекта от думите. Самураят изкрещя за тишина. Напрежението на площада намаля. Самураят офицер се заслуша внимателно.

— Хай, уаката. Да, разбирам. — Куражът на Тайърър се върна и той се съсредоточи върху Хирага и японския. Думите завършиха бързо с „домо“.

Самураят веднага му отговори. Хирага изчака, докато онзи свърши речта си.

— Поклати глава — прошепна на Тайърър. — Кажи: Айе, домо, поклони се бързо-бързо и се върни в къщата. Нареди ми аз също да си вървя.

Овладял се, Тайърър категорично поклати глава.

— Айе, домо! — рече важно и във впечатляващата тишина изпита чувството, че е центърът на света; после закрачи към сградата, спря внезапно сконфузен, обърна се и извика на английски: — Укия! Идвай… О, Боже. — Потърси отчаяно японската дума, намери я и махна: — Укия, исоги!

Със същото угодническо подтичване Хирага се подчини. Най-горе на стъпалата нещастният Хирага се наведе с гръб към всички и прошепна, така че само Тайърър да го чуе:

— Моля, заповядай другите мъже. Сега безопасно. Вътре в къщата бързо, моля.

Тайърър се подчини и извика:

— Капитан Палидар, заповядайте на войниците да се оттеглят, ъъ, вече сме вън от опасност!

Щом се озоваха в Легацията и без никой да ги вижда, облекчението на Тайърър премина в гняв.

— Кой си ти и какво, по дяволите, казах, а?

— Обясни по-късно, Тайра-сан. Самураите искат претърси теб, другите мъже, искат вземат пушки — рече Хирага, като заекваше, още не се бе съвзел от страха си. Стоеше вече изправен, гледаше Тайърър право в очите, не беше висок като него, но също толкова потен; знаеше, че не се е измъкнал напълно от капана. — Капитан много ядосан, иска пушки, вземе пушки, иска да претърси за… за врагове на Бакуфу. Ти му каза: Не, капитане, кинджиру, забранено е претърсване. Днес аз и мъжете си тръгваме, тогава търси. Не сега, кинджиру. Ние ще вземем оръжията си, когато тръгнем. Кинджиру, забранено е да ни спирате. Благодаря. Сега се приготвям да си тръгна за Йокохама.

— Това ли казах?

— Да. Моля сега отвън пак, нареди мен… ядосано на мен и градинарите да се върнат да работят. Думата е хатараки-машой — помоли Хирага. Ние поговорим повече насаме, ти и аз, а?

— Да, но не насаме, в присъствието на офицер.

— Тогава няма говори, толкова съжалява — Хирага зае угодническата поза и отстъпи от стаята; още веднъж падна на колене пред Тайърър, със задник към предния двор.

Тайърър пристъпи нерешително в светлината. Видя, че всички все още чакаха.

— Капитан Палидар, и, ъъ, капитан Макгрегър, войниците да отстъпят, после елате, моля ви, на заседание при мен. Хатараки-машой! Икимашо! Залавяйте се за работа, побързайте! — изкрещя на градинарите и те веднага се подчиниха. Хирага хукна към безопасната градина, като мърмореше на градинарите да го прикриват, офицерите и сержантите закрещяха заповедите и светът започна да се върти отново.