Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 44

— Ей, ти, градинаря — отново изкрещя самураят и пак удари по портите. — Кажи на тоя глупак, че искам само да претърся за убийците — за убийците шиши!

Хирага рече вече съвсем отчаян.

— Тайра-сама, самураят иска да влезе, да огледа всички. Кажете му, че си тръгвате, после може да влезе.

— Не разбирам. Укия върви там! — Тайърър посочи портите. — Кажи му да си върви, да бъде така добър да си върви!

— Не мога, не мога — прошепна Хирага, опитвайки се да накара мозъка си да проработи и да преодолее гаденето.

— Филип — обади се Палидар, потта бе избила на петна по униформата му. — Какво, по дяволите, се опитва да ти каже?

— Не зная.

Напрежението нарасна, когато самураят удари отново портите, настояваше да влезе, хората му се стълпиха отпред и хващаха резетата, за да му помогнат. Палидар се приближи. Студено поздрави самурая, мъжът се поклони по същия начин. Тогава Палидар бавно изговори:

— Това е британска собственост. Заповядваме ви мирно да напуснете или да поемете последствията.

Самураят го загледа озадачен, отново с думи и действия му каза да отворят вратата… и то бързо.

— Махни се! — Без да се обръща, Палидар извика: — Само драгуните! Готови за стрелба!

На секундата десетте драгуни се втурнаха като един. Оформиха две редици точно пред портите, предната редица коленичи и десетимата свалиха предпазителите от пушките, патроните влязоха в задната част на цевите и те се прицелиха. В настъпилата тишина Палидар бавно разкопча кобура си.

— Махай се!

Самураят безцеремонно се разсмя и смехът се поде от площада. Там имаше стотици самураи, а той знаеше, че наблизо чакат хиляди, а десетки хиляди бяха на разположение. Никой от тях обаче не допускаше каква касапница можеха да причинят няколкото безстрашни дисциплинирани британски войници с техните бързи и лесни за стрелба пушки.

Както избухна бързо смехът, така бързо и замря. И двете страни чакаха за първото фатално движение. Безумното напрежение изпоти всички. „Ще се бием до последна капка кръв, ши кирару беки. Всемогъщи Боже, Наму Амида Буцу.“

Хирага крадешком погледна Тайърър, видя пълната му безпомощност и изруга; знаеше, че след секунда офицерът ще заповяда атаката, за да спаси репутацията на англичаните пред клокочещата враждебност отвъд портата. Преди Хирага да се сдържи, инстинктът му за оцеляване го подтикна да рискува и той се чу да прошепва на английски — никога по-рано не бе показвал пред Тайърър, че може да говори английски.

— Моля да се довери — моля да каже думите: Сенчо… додз…

Тайърър зяпна.

— Какво? „Да се доверя“ ли каза, а?

Когато го направи, сърцето на Хирага лудо заби; надяваше се, че двамата офицери в съседство са твърде много съсредоточени в това, което ставаше отвън, за да го чуят. Хирага пак прошепна несигурно, произношението му беше добро: