Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 48
Джеймс Клавел
— Кой си ти? Не се казваш Укия. Откъде си?
Хирага се усмихна и седна на близкия стол.
— Укия означава градинар, Тайра-сан. Семейството ми се нарича Икеда. — Японецът лесно излъга. — Накама Икеда. Аз съм на двайсет и две. Аз съм този, когото самураят търси.
— Защо?
— Защото аз и семейството от Чошу, ние се бори срещу Бакуфу. Бакуфу завзели властта от Император…
— Имаш предвид шогуна?
Хирага поклати глава.
— Шогунът е Бакуфу, глава на Бакуфу. Той… — японецът помисли за момент, после с мимики изобрази кукла на конци — разбира?
— Марионетка?
— Да, марионетка.
Тайърър премигна.
— Шогунът е марионетка?
Хирага кимна вече по-уверено; докато разговаряше, се стараеше да запомни думите.
— Шогунът Нобусада е момче на шестнайсет години, марионетка на Бакуфу. Той живее в Йедо. Императорът живее в Киото. Сега Императорът няма власт. Повече от двеста години шогунът Торанага държи властта. Ние се борим да отнемем властта от шогуна и Бакуфу, да я върнем на Императора.
На Тайърър му се зави свят от напрягане да разбере какво точно му говори мъжът. Все пак успя веднага да си направи изводите.
— Това момче, шогунът, на колко години е, моля?
— На шестнайсет. Шогунът Нобусада. Бакуфу казват какво да прави — повтори отново японецът, потискайки раздразнението си; знаеше, че трябва да е търпелив. — Императорът много власт, но никаква… — Хирага потърси думата, не можа да я намери, така че обясни по друг начин. — Императорът не е като даймио. Даймио има самураи, оръжие, много. Императорът няма самурай, няма оръжие. Не може да подчини Бакуфу. Бакуфу има армии, Императорът няма,
—
— Много. — Хирага шляпна някакъв блуждаещ комар.
— Стотици, хиляди? Какви хора сте, обикновени хора ли, градинари, работници, търговци?
Хирага го погледна озадачен.
— Те нищо. Само няколко самураи. Само самурайска борба. Само самураи и имат оръжие. За другите е
Тайърър премигна пак.
— Ти самурай ли си?
Хирага се обърка още повече.
— Самурайска борба. Казах, че се борят срещу Бакуфу, нали? Накама — самурай! — Хирага свали шапката си и издърпа прогизналия от пот парцал, който бе омотан като тюрбан, и откри типично обръснатото си теме. Тайърър успя да види лицето му ясно, за първи път без ниско нахлупената островърха шапка, и за първи път го огледа, видя твърдите коси очи на войн и колко се отличаваше структурата на тялото му от тази на селяните. — Ако