Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 43
Джеймс Клавел
—
Самураят забеляза не особено почтителния поклон и заля Тайърър с думи, от което страхът на англичанина се засили. Хирага също се уплаши — самураят молеше за незабавно разрешение да претърсят Легацията и градините и да говорят с всички японци там — възможно било сред тях да са убийците шиши и бунтовниците.
—
Тайърър затърси думите.
—
—
—
— Толкова съжалявам, но не разбирам. Моля, говорите ли английски или холандски?
— Не, разбира се, че не. Трябва да ви е ясно. Искам само да вляза за малко. Моля, отворете вратата. Става дума за вашата сигурност. Вижте, портите! Ето, аз ще ви покажа! — Самураят пристъпи напред, сграбчи едно от резетата и шумно блъсна портите; всички отвътре пристъпиха нервно, мнозина свалиха предпазителите на пушките, а Палидар заповяда:
— Сложете предпазителите! Никаква стрелба без моя заповед!
— Не зная за какво, по дяволите, говори той. — Студена пот се стичаше по гърба на Тайърър. — Освен че е очевидно — иска да отворим портите.
— Да, да, дявол го взел, няма да го направим за тая въоръжена паплач! Кажи му да се маха, защото Легацията е британска собственост.
— Това… — Тайърър се замисли за момент, после посочи пилона и английското знаме —
— Да си идем ли? Вие луд ли сте? Аз току-що обясних, че става дума за собствената ви сигурност. Току-що хванахме това куче и сме сигурни, че другият е тук или се крие наблизо. Отворете портите!
—
Сърцето на Хирага почти спря. Тайърър му викна отново. С престорен ужас, препъвайки се, Хирага угоднически затича, зарови главата си в мръсотията пред краката на Тайърър, задникът му щръкна срещу портите, островърхата му шапка скриваше по-голяма част от тялото му.
—
С престорено треперене, с изострени до краен предел сетива, Хирага тихо отговори:
—
— А, да, да влезе. Защо?
— Той… той иска да претърси.
— Не разбирам.
— Да претърси. Той иска да огледа вашата къща, навсякъде.
— Да, разбирам „да влезе“. Но защо?
— Аз казах, да претърси…
—