Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 118

— Само защото ми доставяш удоволствие. И когато стигна в Киото?

— Стани довереник на Императора — имаме приятели в Двора, които ще ти помогнат. Ето една възможност сред десетки други: сключи тайно съглашение с Огама от Чошу, че ще го оставиш да контролира „Портите“… — тя се поколеба, тъй като Йоши пламна, — но само докато е твой явен съюзник срещу Сацума и Тоса.

— Огама никога няма да повярва, че ще спазя условията на сделката, пък и не ще го сторя, но ние трябва да си възвърнем „Портите“ на всяка цена.

— Съгласна съм. Но му предложи като последна точка от твоя договор да присъединиш свои войски за внезапно нападение срещу господаря Санджиро от Сацума в избран от теб момент. Когато победите Санджиро, Огама ти връща „Портите“, а в замяна получава Сацума.

Йоши се намръщи още повече.

— Много е трудно да се победи Санджиро по суша, както се е спотаил зад планините си — дори шогунът Торанага не е нападал Сацума след Секигахара, само е приел официалните им поклони, клетви за вярност и ги е обуздал с добро. Не можем да предприемем атака по море. — Той се замисли за миг. — Това е мечта, а не реална възможност. Твърде е трудно — измърмори Йоши. — Но пък кой знае? По-нататък.

Тя снижи глас:

— Премахни Нобусада по пътя за Киото — такава възможност се предоставя веднъж в живота.

— Никога! — възрази той, явно поразен и вътрешно ужасен, че тя мисли като него, или още по-лошо: бе надникнала в най-тайното кътче на сърцето му. — Това означава да изменя на Завещанието, на своето наследство, на всичко, към което се е стремил шогунът Торанага, приел съм да бъда васал на Нобусада, както го изисква дългът ми.

— Разбира се, имаш право — веднага рече тя успокоително, поклони се ниско, подготвена за такава реакция, но бе необходимо да формулира нещата вместо него. — Беше бака от моя страна. Напълно съм съгласна. Толкова съж…

— Добре! Никога не си помисляй и не изричай това отново.

— Разбира се. Моля да ми простиш. — Хосаки задържа главата си наведена, колкото се полагаше, мърморейки извинения, после се наведе напред и напълни чашата му; пак седна с наведени очи, очакваше кога ще я помоли да продължи. „Баща ти трябваше да отстрани Нобусада, Йоши — помисли си хладнокръвно, — чудя се, че не си го разбрал досега. Баща ти и майка ти — които трябваше да дадат правилния съвет — пренебрегнаха дълга си, когато това глупаво момче бе предложено за шогун вместо теб от предателя И. Този И натика всички ни под домашен арест, наруши спокойствието ни за години и едва не стана причина за смъртта на най-големия ни син, защото месеци наред бяхме под строг тъмничен затвор, че умирахме от глад. Всички знаехме, че И ще го стори много преди то да се случи. Отстраняването на Нобусада винаги е било толкова очевидно необходимо, макар да е безбожно и отвратително дело, и е единственият начин да защитиш бъдещето си. Щом не искаш да го обмислиш, Йоши, аз ще намеря как…“