Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 116

— Всичко е истина или отчасти е истина — каза той също тихичко и по лицето й се изписа объркване. — Лошите новини пътуват със скоростта на ястреба, Хосаки, нали? А заради гай-джин нещата стоят още по-зле. — Разказа й за срещата с чужденците и съгледвача Мисамото, после по-подробно за интригите в замъка — но не и за подозрението си, че Койко има връзка с шиши: „Хосаки никога нямаше да разбере колко е вълнуваща тя и колко по-вълнуваща я прави този факт, — помисли си той. — Моята съпруга само ще ме посъветва незабавно да изгоня Койко, да проведа разследване и да я накажа и няма да ме остави на мира, докато не го сторя.“ Завърши с разказа за чуждоземската флота на прага им, за писмото на Сър Уилям и заплахата му и за днешното заседание.

— Зукумура? Старейшина? Тази изкуфяла рибешка глава? Един от синовете му не е ли женен за племенница на Анджо? Сигурно старият Тояма не е гласувал за него?

— Той само вдигна рамене и каза: „Той или някой друг, няма никакво значение, скоро ще започне война. Избери, когото искаш.“

— Тогава в най-добрия случай ще бъдете три на две срещу теб.

— Да. Вече няма как да обуздаем Анджо. Може да си прави каквото поиска, да си гласува засилване на войските, да стане тайро и какви ли не глупости като глупавото пътуване на Нобусада до Киото. — Йоши усети ново стягане в гърдите, но не му обърна внимание, радваше се, че може да говори открито — доколкото въобще можеше да бъде откровен, доверяваше й се повече, отколкото на всеки друг.

— Варварите бяха ли такива, каквито си ги представяше, господарю? — попита тя. Всичко около тях я очароваше: „Опознай врага си, както познаваш себе си…“ Сун Цзъ беше основният учебник за нея, четирите сестри и тримата й братя, наред с бойното изкуство, калиграфията и чайната церемония. Тя и сестрите й бяха насочени от майка си и лелите си да изучават също стопанско и финансово управление заедно с практическо обучение, за общуване с мъже от всички класи и най-важното за в бъдеще. Никога не бе изпъквала в бойните изкуства, макар да боравеше с нож, а също и бойно ветрило доста добре.

Йоши й разказа всичко, което си спомни, а също и какво бе разправял Мисамото за гай-джин, живеещи в един край от Америка, наречен Калифорния — и наричана понякога Земята на Златната планина. Очите й се присвиха, но той не забеляза.

Когато свърши, Хосаки имаше още хиляди въпроси, но ги запази за по-късно, не искаше да го уморява.

— Ти ми помогна да си представя всичко, Йоши-чан, чудесен наблюдател си. Какво си решил?

— Още нищо — жалко, че баща ми не е жив. Липсва ми съветът му — и този на майка ми.