Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 119

— Това беше лоша мисъл, Хосаки. Ужасна!

— Съгласна съм, господарю. Моля да приемеш смирените ми извинения. — Отново докосна с глава татамите. — Беше глупаво. Не зная откъде извират такива глупости. Прав си, разбира се. Просто съм напрегната от опасностите, които те заобикалят. Моля те, господарю, ще ми разрешиш ли да се оттегля?

— След малко, да, а междувременно — малко поуспокоен, той й махна да му налее още чай, все още разтревожен, че тя се осмели да изрече такова светотатство открито дори и пред него.

— Мога ли да спомена още една мисъл, господарю, преди да изляза?

— Да, при условие че не е глупава като последната.

Тя едва не прихна на глас от сприхавата, по момчешки язвителна забележка.

— Ти каза, господарю, толкова мъдро, че най-важната и неотложна загадка, свързана с гай-джин, е как да потопим флотите им и да държим оръдията им по-далеч от бреговете си, нали?

— Да.

— Могат ли оръдията да се натоварят на баркаси?

— Какво? — Той се намръщи, тази нова задача отклони мислите му от Нобусада. — Предполагам, че да, защо?

— Ще разберем от холандците, те ще ни помогнат. Построяваме защитна флота, нищо че ще е обременително, закотвяме баркасите по крайбрежието, колкото може по-навътре в морето, на стратегическите подстъпи към нашите важни райони, като Проливите Шимоносеки, наред с това укрепваме входа към всички наши пристанища — за щастие те са твърде малко, нали?

— Навярно е възможно — допусна той, идеята не му бе идвала наум. — Но нямам достатъчно пари и злато, за да купя оръдията, необходими за бреговите ни батареи, камо ли да построя такава флота. Нито достатъчно време и знания, нито пък нужното богатство, за да осигуря въоръжение и да създам фабрики за собствено производство — нито да осигуря хора, които да ги ръководят.

— Да, истина е, господарю. Толкова си мъдър — съгласи се Хосаки. После тъжно пое дълбоко въздух. — Всички даймио са обеднели и потънали в дългове — и ние, както много други.

— А реколтата? — остро попита Йоши.

— Съжалявам, че нося лоши новини, по-слаба е от миналогодишната.

— С колко по-слаба?

— С около една трета.

— Това е ужасна вест и точно когато се нуждая от допълнителни приходи. — Сви юмрук. — Всички стопани са бака.

— Толкова съжалявам, не е по тяхна вина, Йоши-чан, много късно или много рано валя дъжд, слънцето също. Тази година боговете не ни се усмихнаха.

— Няма никакви богове, Хосаки-чан, но има карма. Лошата реколта е карма — ще трябва да качиш данъците въпреки това.

В очите й заблестяха сълзи.

— В Кванто ще настъпи глад преди следващата реколта — а щом е така при нас, с най-богатите оризища в цял Нипон, какво остава за другите? — Връхлетя ги споменът за глада преди четири години. Хиляди измряха, а десетки хиляди бяха пометени от неизбежния в такива случаи мор — чума, холера. А и през Големия глад преди двайсет години загинаха стотици хиляди. — Това наистина е Земята на сълзите.

Той кимна разсеяно. После повтори кисело:

— Ще увеличиш данъците с една десета, всички самураи ще получат с една десета по-малко. Поговори с лихварите. Нека увеличат заемите ни. Парите ще отидат за въоръжаване.