Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 115

Коленичи до нея, попивайки потта си.

— Е?

— Тук не е безопасно, нали? — попита тя тихо.

— Никъде не е безопасно.

— Първо — рече тя с нормален глас, — първо — Йоши-чан, ще се погрижим за тялото ти: баня, масаж, а после ще поговорим.

— Добре. За много неща има да си говорим.

— Да. — Хосаки се изправи усмихната и отново при изпитателния му поглед го успокои. — Наистина в Драконовия зъб всичко е наред, синовете ти са здрави, твоята съпруга-консорт и нейният син са щастливи, военачалниците и свитата ти — нащрек и добре въоръжени, — както би искал. Просто реших да ти направя кратко посещение, внезапен каприз — каза тя за подслушващите ги уши. — Просто се нуждаех да те видя и да поговоря за управлението на замъка.

„И също — да си легна с теб, красавецо мой“ — помисли си тя тайно в сърцето си, докато го разглеждаше, ноздрите й се изпълваха с мъжката му миризма, усещаше близостта му и както винаги копнееше за силата му.

„Докато си далеч, Йоши-чан, мога да се владея, но близо до теб? Ах, тогава е много трудно, макар да се преструвам, о, как се преструвам и крия ревността си от другите и се държа като идеална съпруга. Но това не значи, че и аз като всички съпруги не изпитвам бурна ревност, понякога тя стига чак до лудост, че не ми се ще да убия или дори да осакатя другите, че не ми се иска да се чувствам желана и любена със същата страст.“

— Твърде дълго те нямаше, съпруже — рече тя нежно, дощя й се той да я вземе сега, тук, на пода, да се разгонят, както си представяше, че се разгонват младите селяни.

Наближаваше пладне, ласкавият вятър бе изчистил небето. Намираха се в неговата най-интимна светая светех, покои от три стаи с татами и баня зад ъгъла на назъбения парапет. Тя му наливаше чай с обичайната си изисканост. От дете бе обучена за чайната церемония, както и той, но сега тя беше сенсей, учителка по наливане на чай по привилегия. И двамата бяха изкъпани и масажирани. Вратите бяха залостени, телохранителите — на пост, а прислужниците отпратени. Той бе облечен с колосано кимоно, а тя — със свободно кимоно — нощница, косата й бе разпусната.

— След като поговорим, мисля да отдъхна. Тогава главата ми ще бъде ясна за тази вечер.

— По целия път ли язди?

— Да, господарю. — Пътуването наистина бе трудно, с малко сън и смяна на конете на всеки три ри — около девет мили.

— За колко време пристигна?

— Два дни и половина. Придружаваше ме свита от двайсет васали под командването на военачалник Ишимото. — Тя се засмя. — Със сигурност се нуждаех от масажа и банята. Но първо…

— Почти десет ри на ден? Защо си бързала толкова?

— Главно за мое удоволствие — каза тя небрежно, лошите новини щяха да почакат. — Но първо, Йоши-чан, чай за твое удоволствие.

— Благодаря ти — Той изпи първокласния зелен чай от каничката Мин и я остави обратно, наблюдаваше и чакаше, увлечен от умението и спокойствието й.

След като наля отново, отпи и остави купичката си, тя започна тихо:

— Реших да дойда тук незабавно заради обезпокоителните слухове, нужно ми бе да убедя себе си и твоите военачалници, че си добре — според слуховете те заплашва опасност, а Анджо настройвал Съвета срещу теб, опита за покушение на шиши срещу него и убийството на Утани били част от нарастващата ескалация на соно-джой, приближавала война, вътрешна и отвън, Анджо продължавал да те мами, теб и целия шогунат. Трябва да е луд, щом разрешава на шогуна и неговата императорска съпруга да отидат в Киото, за да раболепничат.