Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 113

— Като настойник аз съм против това посещение по причини, които вече съм излагал многократно — по който и да било път!

Тояма се намеси:

— За моя син е по-добре да е в Киото. Скоро ще започне война. Не можем вече да възпираме нашите воини.

— Никаква война и никакво посещение. Или това ще ни унищожи — ядоса се Йоши. — В момента, в който някой шогун прояви раболепие, както ще постъпи Нобусада, нашите позиции пропадат завинаги. Завещанието гласи, че…

Анджо се намеси:

— Завещанието няма да ни ръководи в това.

— Завещанието на Торанага е единствената ни опора и не може да бъде…

— Не съм съгласен!

Йоши преглътна яда си, понечи да стане, но гласът на Анджо го спря:

— Има един последен въпрос за решаване днес: незабавно да назначим нов старейшина на мястото на Утани.

Помежду им възникна внезапно напрежение. От убийството на Утани и след ужасната му смърт — стаята, в която той и младежът бяха пронизани, не бе изцяло разрушена от пожара, — и след неуспеха на безчислените съгледвачи и войници да задържат убийците старейшините не спяха спокойно. Особено Анджо, все още потресен, задето едва не го убиха. С изключение на Йоши, когото Утани при случай подкрепяше, никой от останалите не съжаляваше за смъртта му, нито за начина на убийството, най-малко пък Анджо, потресен от самоличността на любовника на Утани, когото намрази още повече, задето тайно му бе откраднал момчето, с което самият той се забавляваше от време на време.

— Тогава да гласуваме.

— Такъв важен въпрос трябва да почака до утре.

— Толкова съжалявам, Йоши-сама. Сега му е времето.

Адачи кимна.

— Докато Съветът не е в пълен състав, не можем да вземаме важни решения. Кого предлагаш?

— Официално предлагам Зукумура от Гай.

Макар да се владееше, Йоши ахна — даймио беше простоват родственик и открит съюзник на Анджо.

— Вече изразих своето неодобрение за неговата кандидатура — има десетки по-добри от него — отвърна той веднага. — Уговорихме се за Ген Тайра.

— Аз не се съгласих. — Анджо се усмихна само с устни. — Само споменах, че ще размисля внимателно. Прецених го. Зукумура е по-подходящ. Сега ще гласуваме.

— Не мисля, че гласуването сега е разумно и препор…

— Гласувайте! Като главен съветник мое право е да подложа въпроса на гласуване! Гласувайте!

— Аз гласувам против! — заяви Йоши и изгледа другите двама.

Адачи не отвърна на погледа му, само каза:

— Гай са съюзници на Мито от Секигахара насам.

— Да.

Тояма сви рамене.

— Когото искаш.

Йоши замахна рязко към двамата си противници с дървения меч. Потта се лееше от лицето му, после отстъпи назад, извъртя се и отново атакува. И двамата изкусни фехтовачи, отстъпиха встрани и предприеха собствена атака. Бяха наети да го надвият, в случай на неуспех щяха да ги лишат от право да напускат един месец казармите и от тримесечна заплата.

Единият ловко направи финт, за да даде възможност на другия, но Йоши бе подготвен, приведе се бързо, за да се предпази, и удари мъжа през гърдите, мечът се строши от силата на замаха му — ако острието беше истинско, щеше да разсече боеца на две. Така единият отпадна от борбата.