Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 12
Джеймс Клавел
Хана просто остана наведена, разтреперана като марионетка и мълвеше монотонно:
— Не лошо, Фурансу-сан, не лошо, всичко мине…
Андре се върна към действителността и погледна Сьоратар.
— Когато я попитах, каза, че била лекувана преди година. Вярваше, разбира се, вярваше, че е излекувана. Аз, о, да, аз крещях и я питах защо не е признала на Райко-сан, а тя измърмори, че каквото имало да се казва, го бил казал лекарят, че е нищо, и нейната Мама-сан трябва да е казала на Райко-сан, ако е било важно.
— Но това е ужасно, Андре. Бабкот видя ли я?
— Не. — Изпи нова глътка коняк, ала не усети неговата горчивина, после изрече на един дъх, изгубил надежда, че ще може да го сподели с някого. — Бабкот ми каза, че сифилисът… той счита, че ранният сифилис при заразена жена може да се прояви без петна и че тя невинаги го предава, — не всеки път, когато спиш с нея. Един Господ знае защо, но е неизбежно да стане някой път, ако човек продължи сеансите, а щом се появи раничка, си загубен. След месец или повече раничката или раничките отминават и си мислиш, че няма страшно, но не! — Сега вената по средата на челото на Андре изпъкна, потъмня и запулсира. — Седмица или месеци по-късно идва обривът, това е вторият стадий. Той е по-силен или по-слаб, зависи само от Господа, и понякога донася хепатит или менингит, а обривът остава или се скрива, също зависи от Господа. Последният стадий, ужасният, се появява по всяко време, по всяко време, от месец до трийсет години по-късно.
Сьоратар извади носна, кърпичка и попи челото си, молеше се да се спаси, мислеше си колко често бе посещавал Йошивара при своята собствена
— Имал си право да я убиеш — рече той мрачно. — И мама-сан.
— Райко не е виновна. Казах й, че никое от момичетата в Йошивара не ми харесва. Исках някоя млада, по-особена, девствена или нещо такова. Помолих я да ми намери цвете, обясних й точно какво желая и тя го направи, а Хана-чан беше каквато желаех, идеална — идваше от най-добрите къщи в Йедо. Не можеш да си представиш колко хубава е… беше.
Спомни си как сърцето му заби, когато Райко за първи път му я показа, докато бъбреше с другите момичета в съседната стая.
— Тази, Райко, с бледосиньото кимоно.
— Съветвам те да останеш с Фуджико или Акико или с някое от моите момичета — бе отвърнала Райко; когато поискаше, произношението й беше добро. — След време ще ти намеря друга. Ето, малката Сайко. След година-две…
— Тази, Райко. Тя е идеална. Коя е?
— Казва се Хана, Цветето. Нейната Мама-сан твърди, че хубавото малко същество е родено близо до Киото, купена е три или четиригодишна, за да я обучават за гейша. — Райко се усмихна. — За щастие не е гейша, ако беше гейша, нямаше да я предлагат, съжалявам.