Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 13

— Защото съм гай-джин ли?

— Защото гейшата е за забавление, а не за кревата, Фурансу-сан, толкова съжалявам, наистина е трудно да я оцениш, ако не си японец. Учителите на Хана били търпеливи, но тя не могла да развие уменията си, така че била обучена за леглото.

— Искам я, Райко.

— Преди година беше вече достатъчно голяма, за да започне. Нейната Мама-сан е уговорила най-добрите цени, разбира се, само след като Хана одобри клиента. Само трима клиенти е задоволявала, нейната Мама-сан казва, че е чудесна ученичка и позволява да спят с нея само два пъти в седмицата. Единственият й недостатък е, че е родена в година на Огнения кон.

— Какво означава това?

— Ти знаеш, че ние броим времето по цикли от по дванайсет години, като китайците. Всяка година е с име на животно: Дракон, Змия, Петел, Бивол, Кон и т.н. Но всеки притежава и един от петте елемента: огън, вода, земя, желязо, дърво, които се сменят цикъл след цикъл. За дамите, родени в годината на Коня, с огнен знак, се смята, че… носят нещастие.

— Не съм суеверен. Моля те, кажи цената.

— Тя е цвете за леглото и няма цена.

— Цената, Райко.

— На другата къща десет коку, Фурансу-сан. За тази къща две коку годишно и цената на нейната собствена къща в моите стени, с две прислужнички, всички дрехи, които поиска, и подарък от пет коку, когато повече не желаеш услугите й. Тази сума да бъде депозирана при нашия търговец на ориз — банкера Гиокояма — при лихва, която, докато се разделите, е твоя — всичко трябва да бъде написано, подписано и регистрирано от Бакуфу.

Сумата беше огромна за японските стандарти, доста солена за европейците дори при изключително изгодния за тях курс на обмяна. За седмица Андре бе обменял и бе успял да намали цената само на няколко коку. Всяка нощ сънищата му го отнасяха напред. И така, беше се договорил. Със съответния ритуал преди седем месеца тя му беше представена. Съгласи се да го приеме официално. И двамата се подписаха официално. Следващата нощ той спа с нея и малката се оказа всичко, за което си бе мечтал. Смееща се щастливо, ентусиазирана, нежна, любяща.

— Тя беше Божи дар, Анри.

— Дяволски, мама-сан също.

— Не, това не е било нейна грешка. Денят, преди да получа Хана, Райко ми съобщи официално — също и при плащането, — че миналото си е минало, обеща само да храни Хана като едно от нейните собствени момичета, за да се увери, че няма да я видят очи на чужди мъже и ще остане само моя от този ден нататък.

— Значи тя я е убила?

Андре си наля следващата чаша.

— Аз… аз помолих Хана да назове тримата мъже, един от тях е моят убиец, но тя ми каза, че не може или не трябва. Ударих я, за да я принудя, тя изхленчи и не извика. Трябваше да я убия, но я обичах и… после си тръгнах. Бях като бясно куче, беше вече три или четири часът и просто навлязох в морето. Може би исках да се удавя. Не зная, не помня точно, но от студената вода дойдох на себе си. Когато се върнах в Къщата, Райко и другите бяха стъписани, а Хана — превита там, където я бях оставил. Цялата в кръв. А моят нож — забит в гърлото й.