Читать «Гадна работа на улица „Гансън“» онлайн

С. Грег Залер

Гадна работа на улица „Гансън“

Искам да благодаря на следните хора:

на моя мениджър Далас Санайър за приятелството, кикота и неуморните му усилия за мен; на моя баща К. Гери Залер за култивирането на вкуса ми, за дългите години на окуражаване и за началото;

на моята кралица Пам Кристенсън за това, че е невероятен извор на радост в живота ми; на моята майка Линда Кук Залер и на сестра ми Джоди Залер; на моите ценни поддръжници Джеф Хериот, Греъм Уиник, Фред Раскин, Джеф Уагнър, Марти Ритконен, Уилям М. Милър, Дейвид Лоу, Джулиън Туан, Лидия Уилис;

както и на Дженифър Барне от „Роу Дог Скрийминг Прес“ и на Дон д’Аурия за това, че публикуваха първите ми романи.

1

Нещо, заседнало в канавката

Мъртвият гълъб полетя в нощта, плесна Доги в лицето и се стовари на земята, дългите му нокти затракаха по паважа, докато се търкаляше на изток. Очите му, които приличаха на мъртви стриди, гледаха към далечния край на задънената уличка.

Четирима мъже в добре ушити костюми отвърнаха на вторачения поглед на скитника, наблюдавайки го през парата на своя дъх. Пред тях стоеше едър черен тип — човекът, който беше ритнал гълъба сякаш е футболна топка.

— Мамка му, оставете ме на мира — каза Доги от мястото си върху парче чудесна мукава.

В очите на човека най-отпред проблесна светлинка и от широките му като на бик ноздри се издигна пара. До лявото му рамо стоеше много слаб азиатец, чието осеяно с белези от шарка лице изглеждаше така, сякаш му липсваха нужните за усмихване мускули.

— Къде е Себастиан? — попита онзи, който ритна гълъба, докато с левия си крак примъкваше друг труп на пернато.

Доги бе притиснат в края на уличката.

— Не познавам никого на име Себастиан.

— Глупости.

Едрият черен мъж ритна гълъба. Доги закри лицето си с ръце и един нокът одра дясната му длан. Откъснати пера се замятаха из въздуха като игли, шиещи зад бод.

— Всички във Виктъри познават Себастиан.

Една идея се запромъква из влажното и гневно съдържание на черепа на скитника, докато стигна до мислещата част.

— Вие, момчета, ченгета ли сте?

Никой не отговори на въпроса.

— Ето още един.

Едрият черен мъжага погледна говорещия — блед червенокос тип с тъжни зелени очи и измачкани дрехи. Пред дясната му обувка лежеше друга простряна птица мъченик.

— Бива го — одобри онзи, който биеше шутовете.

— Ще опитам.

През годините Доги беше виждал много мъртви гълъби по улиците на Виктъри.

Едрият чернокож нахлузи ръкавици на големите си ръце, наведе се и хвана мъртвата птица за главата.

— Гладен ли си? — попита той, гледайки към скитника.

— Майната ти, негро!

В ръцете на двамата мъже, които стояха зад азиатеца с белези от шарка по лицето, се появиха пистолети, докато едрият закрачи към Доги, понесъл трупа на гълъба. Отвъд далечния край на задънения пасаж улицата беше тъмна и безмълвна.

— Белите бездомници се държат най-лошо — отбеляза червенокосият, докато оглеждаше кожичките около един от ноктите си. — Винаги съм предпочитал черните.

— Аз също — обади се азиатецът. — Защо ли е така, как мислиш?