Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 174

Двете актриси паднаха на пода и се сборичкаха за пистолета, а полите им приятно се повдигаха, за да разкрият стройни кадифени бедра. Демарко предположи, че това, което щеше да се случи в следващия момент, ще бъде добрата стара кино маневра, в която ще проехти изстрел, докато жените още се борят, последван от дълга напрегната пауза, за да може публиката да си изгризе ноктите от напрежение и да се чуди дали не са застреляли главната героиня — което моментално накара Демарко да се замисли за пистолета. Ами ако в него имаше истински патрони, а не халосни?

Оказа се, че Демарко греши: пистолетът не гръмна, докато жените се бореха. Кати, Кейти, която там, по дяволите, беше, приложи на Бренда някаква кунгфу хватка на китката и успя да изтръгне оръжието. След това Кати скочи и предпазливо заотстъпва от лудата Бренда, като държеше пистолета насочен към нея — и в този момент някакъв мъж с бейзболна шапка на „Янкис“ извика:

— Стоп.

Проклетият пистолет наистина изнервяше Демарко.

— Не бяха ли застреляли някого веднъж, докато снимали филм? — попита той оператора. — Сина на някакъв актьор?

— Да — отвърна операторът. — Хлапето на Брус Ли. Но това вече няма как да се случи. Профсъюзът наложи сума ти мерки за безопасност след този случай.

Режисьорът каза нещо на Бренда и извика:

— Начало!

Актьорите продължиха сцената оттам, откъдето ги бяха прекъснали. Кати-Кейти стоеше с разкрачени крака и държеше пистолета, а Бренда тръгна да се отдръпва заднишком към прозорците, които гледаха към залива Елиът.

За момент Бренда застина неподвижно, кичур коса частично скриваше едното й око. Тя изгледа застрашително първо Деймън, после брюнетката, след което устните й започнаха безмълвно да изричат разни налудничави реплики. Деймън се опита да я вразуми, от което Бренда очевидно се раздразни, защото взе един нож от близката маса и се засили към него. Другата актриса изпищя: „Не!“, и стреля три пъти. Звукът в малкото помещение стресна зяпачите и Демарко видя как от дулото на пистолета изскочи реалистичен пламък.

Както беше предрекъл операторът, яркочервена кръв плисна на всички посоки от изкуствените рани, след което — за изумление на Демарко, който затаи дъх — Бренда строши стъклото зад себе си и изчезна. Все едно беше изхвърлена от ударната вълна на изстрелите; всъщност се беше оттласнала с десния крак.

Миг по-късно главата на Бренда се показа през счупеното стъкло. Режисьорът се провикна:

— Невероятно, Бренда. Е това е кадър.

Бренда вдигна ръце над главата си в знак на победа и засия, като че ли е получила пълна десетка за гимнастическо съчетание.

Точно когато Демарко изпусна въздуха от дробовете си, той чу хрущенето на пирони или болтове, които се изтръгват от дърво. Усмивката върху лицето на Бренда се смени с изражение на ужас, тя размаха ръце, все едно се мъчеше да запази равновесие — след това изпищя и изчезна.

Демарко стоеше парализиран, но снимачният екип вкупом се втурна към счупения прозорец. Операторът, с когото си беше говорил Демарко, извика през рамо: