Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 176

Имаше и още нещо, което не звучеше логично — ако мафията помагаше на Морели да убива хора, защо не ги беше използвал, за да убият и Лидия? Защо беше поел риска да го арестуват за убийството й? Хората, които бяха убили Гари Паркър, Бренда Хатауей и Клейтън Адамс, вече бяха доказали, че могат да нагласят всяка смърт да прилича на нещастен случай. Тогава защо не бяха направили нещо подобно, за да премахнат и Лидия Морели? Демарко пропускаше нещо — нещо огромно, — но не знаеше какво.

Тогава се сети и още нещо, което, ако беше съобразил по-рано, можеше и да спаси живота на Бренда. Той се спря, извади мобилния си телефон и позвъни.

— Ема — каза Демарко. — Бренда е мъртва.

Разказа й какво се беше случило, след което добави:

— Трябва да ми направиш една услуга. Веднага.

63

Беше единайсет часа вечерта, когато Ема заблъска с юмрук по вратата на Чарли Еклънд.

В крайна сметка отвори бодигардът, който държеше автоматичен пистолет. Ема очевидно го беше събудила — беше само по тениска и боксерки. Забеляза мускулите на краката му и беше готова да се хване на бас, че мъжът пред нея може да прави коремни преси с по двайсет и пет килограмови тежести на краката.

— Какво искате? — попита той с глас, който прозвуча учудващо тънък за мъж с неговите размери.

— Трябва да говоря с господин Еклънд. Моментално.

Зад бодигарда Ема чу гласа на Еклънд.

— Спокойно, Стан, пусни я да влезе.

Бодигардът отстъпи назад.

— Връщай се в леглото, Стан — каза Еклънд. — Всичко е наред.

Облеклото на Еклънд се състоеше от червен хавлиен халат, бяла пижама и пантофи. Въпреки че го бяха вдигнали от леглото, меката му бяла коса не беше ни най-малко разрошена. Ема се зачуди как го постигаше Еклънд — да спи, без да си разроши косата, — което извика представата за вампир, който лежи неподвижно в ковчега си.

Еклънд направи знак на Ема да се разположи на едно канапе в хола.

— Ще искате ли нещо за пиене? — попита той.

— Не — каза Ема. — И съжалявам, че ви притеснявам толкова късно. — Не беше истина, но й се стори правилната реплика към мъж, от чиято помощ се нуждаеше.

— Та защо сте дошли? — попита Еклънд. — Мислех, че всичко между нас е приключило.

— Някой, който действа от името на Морели, убива хора.

— Наистина ли? — Еклънд звучеше изненадан, но Ема не можеше да е сигурна дали действително е така.

Разказа му възможно най-кратко какво бяха направили, за да унищожат политическата кариера на Морели. Нямаше желание да го посвещава в замисъла, но знаеше, че ако не предложи интригуваща информация, той няма да й помогне.