Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 175

— Повикайте линейка!

Демарко като обезумял си проби път през тълпата до прозореца и погледна надолу.

Тъй като Пайк Плейс Маркет беше построен върху склон над брега на Сиатъл, от втория етаж на ресторанта до улицата имаше шестетажна пропаст. Бренда лежеше на асфалта неподвижна, с изкривени крайници. До нея имаше надуваема въздушна възглавница и разпилени парчета дърво. Спрели насред улицата коли осветяваха с фаровете тялото на Бренда, един човек стоеше и я гледаше. Фактът, че не бе коленичил, за да й помогне, беше достатъчно красноречив.

На Демарко не му отне дълго да разбере какво се е случило.

Отвън на прозореца беше построено скеле, платформа около два квадратни метра, с перила за безопасност. Бренда трябваше да се приземи върху въздушната възглавница върху платформата, а перилата щяха да й попречат да падне. Но конструкцията беше поддала и единият край на платформата се беше откъснал от арматурата.

С изтръпнало съзнание и ледена буца в гърдите, Демарко слезе на улицата, където лежеше тялото на Бренда. Лицето й не беше обезобразено, но устните й бяха извити като от шок или болка и кръвта от раната на тила й беше образувала тъмна локва, която изглеждаше черна на светлината на уличните лампи. Полицаите и медиците не му позволиха да се приближи и той остана там, с чувство на празнота, и безпомощно проследи как я прибраха в една черна найлонова торба с цип и я отнесоха.

Не можеше да повярва, че е мъртва. Сякаш беше вчера, когато се гушеше в него, енергична и весела, и прекрасна, и жива. Имаше целия живот пред себе си и като че ли най-сетне щеше да сбъдне мечтите си. Познанството им трая кратко и Демарко не беше влюбен в нея, но я обичаше както се обича приятел. А сега всичките мечти се бяха изпарили и тази красива млада жена беше превърната в безжизнено, обезобразено парче месо — и за всичко беше виновен той.

След като линейката замина, Демарко тръгна напосоки, без да знае и без да го е грижа накъде, просто имаше нужда да се движи. Умът му постепенно заглуши мъката и вината и той се замисли за начина, по който беше умряла Бренда. Някой помагаше на Пол Морели да убива хора и който и да беше той, тази ръка на злото беше много дълга, от Вашингтон чак до Сиатъл. А хората, които имат парите, влиянието и таланта да проникнат през охраната на една снимачна площадка и да превърнат едно скеле в смъртоносно оръжие, са много малко. Тъй като беше сигурен, че Чарли Еклънд и ЦРУ не са замесени, оставаше само един отговор: който и да помагаше на Морели, беше свързан с организираната престъпност. Съзнаваше, че отива твърде далеч с подобно заключение, но беше сигурен, че е прав: всичко, което се беше случило в последно време, а и в периода на политическия възход на Морели, сочеше към мафията. Но също така осъзна, че в теорията му има и големи въпросителни.

В деня, в който се бяха срещнали на канала „Чесапийк & Охайо“, Лидия Морели беше направила странната забележка за зверовете, които изяждат малките си. А когато Демарко попита кръстника си за местонахождението на Морели, Хари се изпусна, че единият от двамата му достатъчно близки хора, за да знаят къде би се скрил, е негов роднина. Но какъв роднина, по дяволите? Демарко просто не можеше да си представи как Пол Морели или някой федерален съдия, или дъщеря му може да има връзки с мафията. ФБР — както и Републиканската партия — бяха преобърнали миналото на семейство Морели надолу с главата, за да открият връзки с мафията. Просто такива нямаше — или поне никой не бе успял да ги надуши.