Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 159

Майк Лосон

Записът как Морели напада Бренда така и не беше показан на обществото.

Разчу се, че някакъв детектив се промъкнал в хранилището за веществени доказателства и направил копие на записа, за да го продаде на телевизията, но го хванали още преди да успее да напусне участъка. Демарко прочете, че сега униформени полицаи пазели хранилището, все едно е гробницата на Тутанкамон, и подозираше, че Морели плаща на половината полицаи, за да не може никой отново да копира касетата, а Сам Мърфи плаща на другата половина, за да не допуснат да бъде унищожена. Но въпреки че записът така и не стана обществено достояние, имаше адвокати, съдии и полицаи, които го бяха гледали и анонимно бяха разкрили на репортерите какво са видели. В крайна сметка, макар и много малко хора реално да бяха гледали видеото с престъплението на Морели, всеки знаеше, кадър по кадър, какво е записала камерата.

Спекулации, че Морели е бил натопен, започнаха да се разпространяват с огласяването на все повече факти — и главният разпространител беше апаратът на Морели. Фактът, че Бренда е бивша актриса, внезапно преобразила се в секретарка, представляваше главният аргумент. Последва разкритието, че Гари Паркър не само живеел в сградата на Бренда, но се бил нанесъл едва две седмици преди инцидента. И въпреки че никой не беше изненадан, че Арни Бърг е заснел сцената, все пак съвпадението, че той — който обикновено преследваше спортисти и актьори — случайно се е навъртал около Ръсъл Билдинг и че е успял да съзре малката блондинка в колата на Морели… Е, стига де, подмятаха привържениците на Морели.

Гари Паркър позираше за снимки с различни републиканци, които му раздаваха награди. Когато го питаха за съвпадението да се прибере точно когато са нападали Бренда, Паркър свиваше рамене.

— Беше чист късмет, предполагам. А онова девойче, то извади още по-голям късмет.

Паркър играеше ролята на скромния герой много по-добре, отколкото очакваше Демарко.

Арни също се радваше на огромно внимание — новият идол на всички съмнителни типове като него. Едно беше да спипаш Бритни Спиърс дебела и опърпана на път към магазина, но да свалиш кандидат-президент на колене — ето това вече беше добро попадение.

Прожекторът, насочен към Бренда, беше най-ослепителен, а за една амбициозна актриса това беше по-добра реклама, отколкото която и да е холивудска пиар агенция можеше да й уреди. Нямаше токшоу, в което да не се е появила. Тя разказа на света как се опитала да стане актриса, но така и не успяла да получи свястна роля, затова решила да остави холивудските си мечти и да се премести във Вашингтон, за да започне нов живот като секретарка. Не могла да повярва на късмета си, когато била наета от Пол Морели, от когото винаги се била възхищавала. А че Морели я нападнал… Е, казваше тя, очевидно човек никога не може да знае на какво са способни хората.