Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 160

Майк Лосон

Пол Морели не влезе в съда, какво остава да получи присъда. Адвокатите му издигаха юридически барикади по-бързо, отколкото пожарникарите обграждат горяща сграда. Бяха се хванали за това в чии ръце е била камерата на Арни. Забавянето при предаване на камерата като доказателство, в допълнение към факта, че онзи детектив бе успял да направи копие, доведе до спекулации, че записът е бил монтаж.

Адвокатите твърдяха, че Морели е бил приклещен от гърдестата актриса и корумпираното ченге, все едно нямаше пръст в собственото си падение. А чашата чай, която Бренда направила на Морели, се превърна в повод за множество възражения. Чашата и съдържанието й така и не бяха изследвани и адвокатите на Морели твърдяха, че сенаторът е бил упоен и че полицаите, бързайки да стигнат до присъда — като че ли законът някога е бързал за някъде, — са унищожили решаващо доказателство.

Адвокатите оспорваха дори естеството на самото обвинение. Според Конституцията на САЩ един сенатор може да бъде съден само за държавна измяна, углавно престъпление или тъй нареченото „нарушение на обществения ред“. Адвокатите на Морели твърдяха, че не е било извършено никакво углавно престъпление. Дори проявиха безочието да заявят, че ако Пол Морели е виновен за нещо, то е за сексуален тормоз: една скъсана блуза, казваха те, не е нищо повече от едно разпалено опипване и въобще не е престъпление.

Но главната причина Морели да не бъде изправен на съд беше политическата проницателност на Сам Мърфи. Сам вече беше получил всичко, което желаеше, и се опасяваше, че човек с популярността на Пол Морели никога няма да бъде осъден от съдебните заседатели. А ако го оправдаеха… тогава, по дяволите, някой можеше да си помисли, че наистина е невинен. Така че Сам — и парите му — убедиха съдията, че делото би било загуба на време и че Морели трябва да бъде наказан от Сената, порицан или изгонен, каквото този августейши орган сметнеше за най-добре. Да, Мърфи беше много доволен от положението — такова, каквото беше в момента: Пол Морели беше съден, осъден и обесен от медиите, защо да дава шанс на законодателството да отмени присъдата?

Пол Морели гледаше минимално да бие на очи, докато адвокатите спореха. Направи само едно публично изявление пред пресата два дни след ареста и това беше първият път, когато Демарко го чуваше да изнася несвързана, мъглява реч. Не можеше да прецени дали Морели говореше толкова нечленоразделно, защото още е в шок от обстоятелствата, или защото нарочно се мъчи да обърка хората.

Нещо странно се случило онази вечер, каза Морели. Властите все още се опитвали да сглобят отделните парченца и той все още се опитвал да разбере какво се е случило. Загатваше, че разследваният не е непременно той, и думите му, тонът му, държането му намекваха за долна конспирация.