Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 161

Напомни на публиката за дългите си години безупречна служба на обществото, говори за напрежението, на което е бил подложен в последно време — смъртта на съпругата му и доведената му дъщеря, опита за атентат от страна на Маркъс Пери, смъртта на близкия му приятел Ейб Бъроус. Призна, че алкохолът е допринесъл за положението му в момента. Бил пил онази вечер, нещо, което рядко правел, и ако не били алкохолът и стресът, никога не би позволил да бъде „въвлечен в подобна опасна ситуация“.

С вид на човек, който се възстановява от ужасен и подъл удар, той заключи, че има нужда от лекари, не от пазачи. Каза, че се готвел да постъпи в „Отец Мартин“, клиниката, в която беше затворил жена си седмица преди смъртта й.

Изигра го добре. Морели някак си успя да се покаже като уязвим, ако не и като истинската жертва. Демарко беше сигурен, че много хора го съжаляват, а някои, достатъчно наивни, дори щяха да повярват, че е невинен, въпреки достоверните доказателства на репортерите. Но колкото и да беше добро представлението, Демарко беше сигурен, че няма да е достатъчно. Нанесените щети бяха прекалено много. Инцидентът с Бренда Хатауей щеше да съсипе политическата кариера на Пол Морели.

Демарко наблюдаваше цялата афера със странна безучастност. Не изпитваше никакви угризения, че е провалил кариерата на Морели по подобен подъл начин, но и не се чувстваше като победител, не ликуваше, че справедливостта е надделяла. Изпитваше единствено облекчение, че всичко е свършило; облекчение, че не си е загубил работата; облекчение, че все още е жив.

Така и не обсъди с Махоуни как е спипал Морели, но на следващия ден след ареста на бюрото в кабинета му го очакваше кутия пури „Давидов“.

Наистина го дразнеше фактът, че Махоуни има ключ от кабинета му.

58

Параклисът на националното гробище „Арлингтън“ не беше голяма сграда, но присъствието само на трима души го оприличаваше на пещера, в която ехтеше гласът на свещеника.

Ема не можеше да си обясни защо беше решила да присъства на погребението на Блейк Хановър. Приживе никак не го харесваше. Може би беше дошла, защото, макар и на смъртно легло, той й беше помогнал, но като че ли не това беше главната причина. Подозираше, че може би образът на Хановър, умиращ в апартамента си съвсем сам и без приятели, я преследва и идеята за погребение без опечалени й се видя почти толкова мъчителна.

Оказа се обаче, че е дошъл и още един човек — Чарли Еклънд.

Католическият свещеник се чувстваше неудобно. Не познаваше Хановър и не знаеше какво да каже за него. Прочете кратка история за живота му — нищо повече, освен че се родил и израснал в Пенсилвания, служил четири години във флота, след това прекарал трийсет години на служба в ЦРУ.

— Господин Хановър — каза свещеникът — има двама синове, Дейвид и Майкъл, които… за съжаление не можаха да дойдат днес.

Ето това е покъртително, помисли си Ема.