Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 123

— Джо, кой ви забърка в тази история?

Ето сега Демарко осъзна причината за срещата. Целта не беше да разберат какво знае той — нито дори да го заплашат. Морели го беше повикал, за да разбере дали зад него стои някой с истинска власт, но Демарко нямаше да се издаде. Вероятността председателят да вземе неговата страна срещу Морели беше нищожна, но все пак и нищожната вероятност беше по-добра от никаква.

— Никой в нищо не ме е забърквал, сенаторе.

— Направили сте всичко сам? И очаквате да ви повярвам?

— Да, господин сенатор.

— Е, не ви вярвам.

Очевидно Морели не можеше да си представи Демарко без господар, който да го държи на каишка.

— За кого работите, Джо? — попита отново Морели.

— За никого, сенаторе. Службата ми е независима.

Това накара Морели да се усмихне.

— Джо, вие сте висш държавен служител. Във Вашингтон няма подобно нещо като независим висш държавен служител.

Демарко не отговори.

— Джон Махоуни ви прати при мен. За Джон ли работите?

Мамка му.

— Не, сенаторе — излъга Демарко. — В миналото председателят ми е възлагал задачи, но не съм му подчинен. Той само ми нареди да разговарям с Дик Финли.

Морели за момент обмисли отговора на Демарко, след което кимна.

— Да, Джон ми е приятел. Никога не би се опитал да ми навреди по толкова подмолен начин. Значи трябва да е някой друг. Някой от Републиканската партия ли?

Ето това вече беше нагло — Морели да се държи, все едно републиканците са изворът на всяко зло, при положение че той беше този, който беше убил, за да запази властта си.

— Не, сенаторе — отвърна Демарко. — Казах ви, постът ми е независим от всякакви политици и политически партии. Аз съм просто адвокат, който служи на членовете на Конгреса.

— Е, на мен не служите особено добре, нали така, Джо?

На това нищо не можеше да каже.

За момент Морели се вгледа в Демарко, след което бавно се изправи и се върна до прозореца, където стоеше, когато Демарко влезе в стаята.

— Знаете ли защо ще ходя в Белия дом тази сутрин? — попита Морели, като хвърли поглед към купола на сградата на Конгреса.

— Не.

— Президентът не може да прокара в Конгреса плана си за реформа на социалното осигуряване. Планът му не е лош, но той не може да… спечели законодателите на своя страна. И така, аз отивам в Белия дом, за да посъветвам президента как да прокара своя план.

Той поклати глава, все едно потресен от некомпетентността на президента.

— А знаете ли какво ще правя следобед?

— Не.

— Ще се срещна с избрани членове на Камарата на представителите и Сената, за да представя най-радикалния закон за контрол на оръжията, който тази страна някога е виждала. Гарантирам ви, че до десет години престъпността, свързана с оръжие, ще спадне толкова драстично, че ще си помислите, че живеете в Швейцария. А знаете ли кой ще седи до мен, докато представям проекта?

Демарко поклати глава. Нямаше представа защо Морели го посвещава в плановете си, но на всичко беше готов, само да не го пекат на бавен огън с въпроси кой е шефът му.

— Някои от най-влиятелните членове на Националната асоциация на собствениците на огнестрелни оръжия — заяви Морели. — Ще го нарека Закона на Лидия — нали се сещате, като Закона на Брейди — и така трагичната смърт на съпругата ми ще се превърне в извор на нещо великолепно.