Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 121

Все едно изобщо не бе чул Бъроус, Морели се настани зад бюрото си. Бъроус зае позиция отдясно на Демарко, като се облегна на стената — беше прекалено изнервен, за да седне.

Морели изчака тишината да напрегне атмосферата до крайност, преди да попита:

— Защо сте отишли в полицията с тази история, Джо?

Демарко се поколеба. Не можеше да каже, че Махоуни му е наредил.

Преди Морели да успее да реагира, Бъроус се стрелна към Демарко и изкрещя в лицето му:

— Слушай, тъпако! Знаем всяка една дума, която си казал на ченгето. А сега отговори на въпроса на сенатора.

— Контролирай се, Ейб — смъмри го Морели. А към Демарко, със същия мек тон, който беше използвал и преди, отбеляза: — Ейб все пак е прав, Джо. Избягването на въпроса няма да ви помогне. Само ще ме ядоса, а, повярвайте ми, не бихте искали да ме ядосвате.

Откритата ярост на Бъроус не беше толкова ужасяваща, колкото сдържаността на Морели. Ейб беше като залп от пиратки, които припукваха в ухото на Демарко; сенаторът беше като граната — и когато тя гръмнеше, щеше да размаже Демарко из цялата стая.

Майната му, помисли си Демарко.

— Имах информация — каза той, — която сметнах, че полицията трябва да чуе. Беше мой дълг да им я съобщя.

— Разбирам. Значи просто сте си вършели работата. — Морели закима, все едно отговорът на Демарко звучеше смислено.

— Какъв дълг, бе! — не се стърпя Бъроус. — Тоя нещастник се…

Морели вдигна ръка, за да го усмири.

— Наистина ли вярвате, че съм насилвал дъщеря си и че съм убил жена си, Джо?

Като гледаше Морели, действително му се струваше невероятно този красив, уверен бъдещ президент да е извършил нещо толкова отвратително.

— Знам само какво ми каза съпругата ви, сенаторе.

— И кога сте разговаряли с Лидия?

— В деня, след като посетих дома ви. Тя ми се обади.

— Но защо ви се е обадила?

— Не знам. Може би защото бе чула, че се занимавам с дискретни проучвания. — Нищо нямаше да спечели, ако му разкриеше, че Лидия се е свързала с него, защото е искала той да продължи разследването на Тери Финли. Със сигурност знаеше само едно: светът се бе обърнал с краката нагоре. Морели беше убил жена си, а Демарко беше подложеният на разпит.

— И вие наистина сте повярвали на твърденията й — заключи Морели, като клатеше глава в недоумение как някой може да е толкова наивен.

— Беше убедителна.

— Джо, сигурно знаете, че Лидия имаше сериозен проблем с алкохола.

На видно място в ъгъла на бюрото на сенатора стоеше портретна снимка на Лидия и дъщеря й. Морели погледна снимката и каза:

— Лека й пръст, но беше доста объркан човек.

На снимката лицето на Лидия беше обърнато към това на дъщеря й, а устните й бяха извити в нежна майчинска усмивка. Кейт Морели имаше сините очи на майка си и дяволита усмивка, която разби сърцето на Демарко.

— И още нещо — продължи Морели, — какво, за бога, ви е било прихванало, че да избълвате всичките тези глупости, че Ейб бил в дома ми, а онова нещастно хлапе дошло да ми продаде пистолет?

На Демарко му писна да се гърчи като червей и тоя дребосък Бъроус да му крещи в ухото.

— Маркъс Пери, братът на Исая, ми каза.