Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 122

После погледна към Бъроус и добави:

— Маркъс е бил в кола, паркирана пред къщата ви онази нощ, сенаторе. Бил е свидетел.

Демарко вече беше казал това на Дръмънд, така че не разкриваше на Морели нищо, което той да не знае.

Единствената реакция на Морели беше едно леко поклащане на главата, все едно му се е сторило забавно, че Демарко може да е толкова глупав, че да слуша Маркъс Пери, но Бъроус се намеси:

— Какъв свидетел, бе! Маркъс Пери е шибан наркодилър.

Недоволен, че не постигна желания сарказъм, той не се стърпя и попита:

— И какво друго ти каза Маркъс?

Демарко не му обърна внимание, продължи да гледа Морели и Бъроус кресна:

— Отговори на въпроса ми, мамка му!

Демарко тръгна да става от стола — не смяташе да търпи повече простотиите на Бъроус, — но преди да успее да се изправи, Морели се разпореди:

— Ейб, иди да провериш дали е пристигнала лимузината.

Демарко мигновено осъзна, че Морели не се беше загрижил какво може да причини Демарко на Бъроус, а искаше Бъроус да се махне от страх, че в яростта си помощникът му може да се изпусне. Ейб беше слабото му място и сенаторът го знаеше. Демарко се зачуди дали и Ейб го знае.

— Но, сенаторе… — понечи да възрази Бъроус.

— Ейб, отиди да провериш за колата. Веднага, ако обичаш.

Морели изчака вратата да се затвори.

— Отправили сте някои много сериозни обвинения срещу мен, без дори да имате доказателства, Джо, и аз съм много разстроен от постъпката ви. Полицията не ви вярва, разбира се, дори са притеснени, че сте психически неуравновесен. Подозирам, че вече са предупредили Сикрет Сървис и охраната на Конгреса.

Чудесно. Сега беше влязъл в списъка с побърканите атентатори. Проклетият Махоуни.

— И силно се надявам да не тръгнете да звъните на пресата с шантавите ви теории.

Демарко не каза нищо, но се чудеше дали да не спомене за Чарли Еклънд и вероятността неговите хора да са видели нещо в нощта, когато е умряла Лидия. В крайна сметка се отказа. Той нямаше представа какво знае Еклънд, но беше сигурен, че няма съюзник в негово лице. Затова стоеше и слушаше заплахите на Морели.

— Защото, ако се свържете с пресата — продължи Морели, — трябва да знаете, че ще ви съдя, докато ви докарам до просешка тояга. Всъщност смятам, че имам достатъчно влияние в този град, за да ви почерня живота дори без да предприема никакви преки действия срещу вас. Няма да ми се наложи да наема и един адвокат. Достатъчно би било да подшушна тук-там за недоволството си.

Това беше все едно Майк Тайсън да предизвика гаджето си на двубой. Категорията на Морели беше далеч над тази на Демарко — и двамата го знаеха.

В опит да запази някакво достойнство Демарко поясни:

— Информирах полицията за обвиненията на съпругата ви, защото сметнах, че е мой дълг. Направих всичко, което възнамерявах.

И в този момент осъзна, че казаното току-що беше чистата истина. Вече беше затънал толкова дълбоко, че повече нямаше да се занимава с Пол Морели, без значение какво му говори Махоуни. Морели впи поглед в Демарко, докато обмисляше думите му. Най-накрая попита: