Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 125

Демарко остана сам в центъра на сенаторския кабинет, вцепенен и объркан. Току-що мъжът, който скоро щеше да стане най-могъщият човек в света — следващият президент на Съединените американски щати, — му беше казал да напусне града. Демарко погледна през прозореца. Гледката към купола на Конгреса, вместо да го увери, че е в безопасност, че е защитен от закона и многото му служители, просто добави към усещането за нереалност.

44

Демарко напусна кабинета на Морели и се озова зад антуража на сенатора, който се беше отправил към главния изход на Ръсъл Билдинг. Групата образуваше формата на летящо ято, но от обратен ракурс: двамата бодигардове от рецепцията бяха най-отпред, малко пред сенатора; самият сенатор и Бъроус вървяха рамо до рамо с доближени глави и разговаряха; а точно зад сенатора вървеше втори помощник, който носеше тежко куфарче. Най-отзад неохотно пристъпваше Демарко, на няколко крачки зад компанията на Морели, като гъсок в полет на юг.

Морели напусна сградата и мигновено беше спрян на площадката точно пред изхода, където пътят му беше блокиран от някаква репортерка и оператора с нея. Репортерката беше брюнетка на двайсет и нещо, облечена с къса пола, за да покаже краката си, и с очила с големи рамки, за да покаже, че е сериозен журналист. Белобрадият й оператор изглеждаше отегчен и съвсем явно си мечтаеше в момента да е някъде другаде — отдавна не беше имал пред обектива си политик, когото си струва да снима.

В този момент времето като че ли забави ход.

Репортерката питаше нещо Морели и тикаше микрофона към лицето му, но Демарко не чу какво каза тя, защото над рамото на сенатора, в подножието на стъпалата, близо до бордюра, той видя един мъж с яке на „Оукланд Рейдърс“. Беше Маркъс Пери.

Маркъс тръгна нагоре по стъпалата към площадката, където стоеше сенаторът. Лицето му беше безизразно, очите му — приковани върху Морели. В дясната си ръка държеше пистолет, насочен надолу и частично прикрит от десния му крак.

Бодигардовете на Морели се оглеждаха безгрижно наоколо, зяпаха лимузината, зяпаха краката на репортерката. Гледаха навсякъде, но не и в Маркъс Пери.

Маркъс започна да вдига дясната си ръка.

Демарко изкрещя:

— Маркъс, недей!

Маркъс не му обърна внимание. Центърът — краят — на вселената му беше Пол Морели.

Един от бодигардовете се обърна назад, за да види защо Демарко крещи, но другият видя пистолета в ръката на Маркъс. Той вече се беше изкачил до средата на стъпалата, на по-малко от десет метра от Морели. Бодигардът, който забеляза, че Маркъс е въоръжен, истерично забърка под сакото за собственото си оръжие, но в този момент Ейб Бъроус се блъсна в него и го изкара от равновесие.

Бъроус пристъпи пред Морели и вдигна ръка, за да попречи на Маркъс да се приближи повече. Демарко не сметна, че Бъроус се опитва да предпази сенатора; не сметна, че Бъроус дори е видял пистолета в ръката на Маркъс. Бъроус просто се опитваше да му попречи да досажда на сенатора по време на пресконференцията. Ейб беше свикнал да се грижи за Морели — беше нещо, което вършеше автоматично, както му държеше палтото. Последното дело на Ейб беше спонтанен жест на помощ към човека, когото обожаваше.