Читать «Вътрешният кръг» онлайн - страница 6

— Добре, но ще ми обещаете, че няма да споделяте с никого това, което ще ви кажа — въздъхна Банкс. — Обещавате ли?

— Да — тържествено кимна Демарко и изведнъж му се прииска да козирува.

Генералът надникна в очите му, сякаш търсеше издайническите пламъчета на лъжата. Но Демарко беше печен измамник и макар че току-що излъга, очите му не издадоха нищо.

— Дано да казваш истината, приятел — изръмжа старият воин. — Защото, ако ме подведеш, ще ти откъсна главата и ще се изпикая в дупката на мястото й!

Демарко погледна часовника си. Проблемът на генерала вероятно беше от личен характер — я някое от децата му бе загазило, я жена му имаше връзка с някой нормален мъж.

— Добре — повтори Банкс и пое въздух през широките си ноздри, сякаш се готвеше да скочи в дълбокото. — Искам да разследваш един агент на Сикрет Сървис, името му е Били Рей Матис.

— Агент ли?

— Да.

Името му беше странно познато.

— А как точно да го разследвам?

— Искам да го… — започна Банкс и отново спря.

— Да? — подкани го Демарко. Този човек се запъваше повече от девственица, на която се опитваш да смъкнеш гащите, помисли си с досада той. После бентът най-сетне се отприщи.

— Искам да разбереш дали Матис е замесен в покушението срещу президента.

— Ухааа! — възкликна Демарко и неволно се надигна от неудобния стол. — Спрете! Не казвайте нито дума повече! — Поклати глава, сякаш не вярваше на ушите си. — Нали беше обявено, че стрелецът е действал сам?

— Да — промърмори генералът. — И сигурно е било така.

Пълни глупости, рече си Демарко, после въздъхна и вдигна глава.

— Вижте какво, генерале. Нека ви дам информацията за себе си, която поискахте преди малко. Аз съм адвокат, който изпълнява деликатни поръчки за Конгреса. Това е всичко. Ако даден избирател стане твърде подозрителен, аз го поставям в ъгъла, където му е мястото. Ако хлапето на някой конгресмен посегне към наркотиците, аз се намесвам, преди да е станало късно. Ако някой политик подозира жена си в изневяра, отивам да се уверя, че тази жена не чука някой журналист. Ей с такива неща се занимавам, сър. Дребни и незначителни. Убийствата са извън моето поле на действие. Далеч извън него. Затова, ако наистина мислите, че този агент е замесен в покушението срещу президента, трябва да се обърнете към ФБР.

— Не искам — отвърна Банкс. — Поне засега.

— Защо?

Генералът не отговори. Стоеше изправен до прозореца и мълчеше, изглеждайки едновременно виновен, упорит и разгневен.

В тези четири дни след покушението Банкс и началникът на Сикрет Сървис Патрик Донъли бяха дали подробни показания пред следователите на ФБР, репортерите ги дебнеха пред къщите им и ги засипваха с въпроси, а Конгресът, проявил доста необичайна пъргавина за репутацията си, ги изправи пред една гневна комисия, която в продължение на часове ги пържи на темата „Как и защо е била пробита охраната на президента“. Което означаваше, че Банкс е имал многобройни възможности да сподели подозренията си за участие на агент от Сикрет Сървис в опита за убийство на президента. Но ето го тук — навел глава като бик, вика „не искам“.