Читать «Вътрешният кръг» онлайн - страница 8

— Ти?! — подхвърли с недоверие шефът му.

Реакцията на Махоуни вероятно беше естествена, но Демарко се обиди.

— Да, сър. Генералът се безпокои, че в опита за убийство може би е замесен агент от Сикрет Сървис.

— Това са нелепости — отсече Махоуни и хвърли поглед на часовника си. Явно вече беше успял да се отегчи от глупостта на помощника си. — А ако наистина се тревожи толкова, би трябвало да го сподели с момчетата от Бюрото.

— И аз му казах същото — кимна Демарко. — Интересното е друго: и той, и Патрик Донъли са пропуснали да предоставят конкретни доказателства на ФБР. И аз реших, че…

— Донъли? — изръмжа председателят и за пръв път извърна внушителната си глава да го погледне.

— Да.

— Донъли — замислено повтори Махоуни, после изведнъж се ухили, излагайки на показ едрите си пожълтели зъби. Демарко остана с неприятното впечатление, че е попаднал в полезрението на огромен рошав мечок, който очевидно се кани да закуси с него.

Мили боже, не позволявай това! — помоли се безмълвно той.

— Кажи ми какво каза Банкс, Джо — избоботи Махоуни. — И гледай да не пропуснеш нещо!

Адвокатът се подчини. Когато свърши, шефът му запази мълчание, а на широкото му ирландско лице изплува доволна усмивка. Решил, че сега е моментът да избегне приближаващата се буря, Демарко тръсна глава и подхвърли:

— Сър, този агент едва ли е виновен. Самият Банкс мисли така. Но за всеки случай трябва да уведомим ФБР или пресата.

Махоуни кимна в знак на съгласие, но в очите му се появи опасен блясък. Гледаше като моряк, който е зърнал платно на хоризонта и вече знае, че това е неговият кораб.

Демарко помълча малко, после хвърли последния си коз.

— Ако федералните надушат, че си пъхам носа в тая работа, нещата ще опрат и до вас. А вие едва ли искате да…

Туловището на председателя бавно се отлепи от пейката.

— Помогни на Банкс да се оправи, Джо — промърмори той. — Направи всичко, което поиска от теб.

Лапата му съчувствено го потупа по рамото, после мечешката му фигура започна да се отдалечава. Походката му беше странно пружинираща, но това едва ли се дължеше единствено на новите маратонки. Отдалечил се на няколко крачки, Махоуни шумно се изсмя.

— Донъли, значи! Тая работа започва да ми харесва!

4

— Обичаш ли камерна музика, Джо?

— Не. Обичам рокендрол и джаз. Обичам да слушам Ела, когато пее онази…

— Много добре, Джо. Днес в кафето на Националната галерия има концерт на един квартет, който ще свири Моцарт. Ще се видим там в три, но гледай да не закъсняваш.

— Познаваш ли някой от членовете на този квартет, Ема?

Последва мълчание.

— Челистката — отвърна най-после Ема и смутено се засмя. — Май изкуфявам и ставам твърде предвидима, което не ми харесва.

— Ти никога няма да бъдеш предвидима — успокои я Демарко. — Но това, което искам да ти кажа, няма как да го кажа пред челистката.

— Ще я пратя да купи нещо. Не закъснявай, Джо.

Кафето беше претъпкано. Част от зрителите стояха прави, но Ема беше окупирала маса за четирима, на която седеше съвсем сама. Демарко си представяше как любителите на музиката пристъпват към нея и любезно питат дали могат да седнат, а Ема ги прогонва с поглед и ръмжене — като лъвица, която пази окървавен животински бут от плахи лешояди. В момента лъвицата кротко отпиваше бяло вино от чашата пред себе си, а лакираният й нокът почукваше в такт с музиката.