Читать «Вътрешният кръг» онлайн - страница 5

— За вас научих от конгресмена Джон Хейстингс — започна без предисловия Банкс. — Спомена, че някои хора са му оказвали натиск относно определен вот, без да се впуска в подробности. Поискал помощта на Махоуни и той му изпратил вас. Много е доволен от начина, по който сте се справили с проблемите му. Убеден е, че сте роден за посредник.

Генералът направи малка пауза, сякаш очакваше някаква реакция от страна на госта си. Но Демарко запази мълчание, възприемайки поведението на свидетел в съда, който отговаря само на поставените въпроси.

— Имам един проблем — въздъхна след паузата Банкс. — Вероятно сериозен проблем, за който не искам да се разчува. Снощи срещнах Махоуни на прием и му поисках сведения за този Демарко, за когото вече бях чувал. И знаете ли какво ми отговори старият негодник? „Не познавам никакъв Демарко, но утре сутрин го чакай в кабинета си!“ След което най-спокойно ми обърна гръб и се лепна за някаква дама, поне два пъти по-млада от него.

Вероятно не два, а три пъти, отбеляза наум Демарко.

— Проблемът е, че не знам нищо за вас. Абсолютно нищо.

— Аз съм адвокат.

— Адвокат? — вдигна вежди Банкс. Познатите му вашингтонски адвокати изглеждаха загладени и изтънчени, способни да се плъзнат дори под блиндирани врати. А човекът пред него приличаше по-скоро на бияч, нает от някой италиански букмейкър, който обича да троши колена и други части на човешката анатомия.

— Но сте и детектив, нали?

— Понякога — кимна Демарко, размърда се на неудобния стол и вдигна глава. — Генерале, няма ли да престанете да увъртате? Кажете какъв ви е проблемът, а аз ще ви кажа дали мога да ви помогна или не.

На лицето на Банкс изплува усмивка, от която съвсем ясно личеше, че с огромно удоволствие би го извел на паркинга, за да го пребие със собствените си юмруци и ритници.

— Опитвам се да преценя дали да ви наема, сър. А вие изобщо не ми помагате с мълчанието си.

— Не съм дошъл на интервю за работа, генерале — хладно отвърна Демарко. — А вие не можете да ме наемете, защото получавам заплата от федералното правителство. Тук съм по нареждане на председателя.

Банкс отвори уста да го наругае така, както някога сигурно беше ругал новобранците на остров Парис, но навреме се овладя и горчиво поклати глава.

— Какъв шибан град, господи!

Демарко съчувствено кимна, просто защото и той не си падаше по Вашингтон.

Генералът стана и пристъпи към прозореца. Постоя малко там с ръце в джобовете, загледан в трафика по Небраска авеню. По военному прецени шансовете си за около трийсет секунди, после отново се обърна с лице към Демарко.

— По дяволите, трябва да се оправям някак си! — промърмори той. — Прекалено много ми се е струпало на главата, няма кога да търся друг. А и Хейстингс ви препоръча. Сигурно знаете, че той беше в Корпуса.

Не може да бъде, понечи да се ухили Демарко, но навреме се спря.

— Не знаех — подхвърли той и отново се размърда на неудобния стол. Проклетото нещо явно беше изработено от най-твърдото дърво на света, скрито за камуфлаж под тънко парче плат. А може би изобщо не беше изработено от дърво, а от желязо или от рога на носорог.