Читать «Вътрешният кръг» онлайн
Майк Лосон
Майк Лосън
Вътрешният кръг
На баща ми
Бърнард Норман Лосън
(1924–2004)
Пролог
Първите кадри на записа показват президента, който се е насочил към хеликоптера.
На заден план се виждат пенливите води на Чатуга. Отсрещният бряг се издига стръмно нагоре и завършва с остра скала, надвесена над реката. Зад нея се простира гъста борова гора. Президентът е облечен със светлобежов панталон, синя тениска и туристически обувки. Върху тениската носи разкопчано рибарско яке с многобройни джобове за такъмите. Крачи бавно и изглежда спокоен. В един момент поглежда към камерата и се усмихва, после престава да й обръща внимание. Той току-що е започнал третата година от първия си мандат, очевидно се чувства добре в плаща на властта и не се смущава от постоянното присъствие на медиите.
Пред него крачат двама агенти на тайните служби, други двама пазят гърба му. И четиримата носят слънчеви очила и тъмносини непромокаеми якета. Лек порив на вятъра раздвижва предницата на едно от якетата и под него за миг проблясва дулото на автоматичен пистолет.
Вдясно от президента крачи писателят Филип Монтгомъри. Той също е облечен спортно, но в по-ярки цветове. Подхвърля нещо, после се обръща към камерата и разперва ръце, сякаш за да покаже големината на рибата, която възнамеряват да хванат. Президентът промърморва нещо и клати глава, устните му едва помръдват. Монтгомъри се разсмива.
Групата продължава да се приближава към хеликоптера и за миг потъва в сянката на отвесната скала отвъд реката. Единият от агентите на първата двойка — този вдясно, бавно сваля очилата си. Сгъва ги и посяга да ги пусне в предното джобче на якето си. Не улучва и очилата падат на земята. Човекът се навежда да ги вземе. В същия момент Монтгомъри подхвърля нещо и поглежда вляво вместо пред себе си. По тази причина се блъсва в наведения агент и той полита напред. Изгубил равновесие, Монтгомъри връхлита върху президента.
Цялата верижна реакция несъмнено би станала повод за шеги и закачки, особено от страна на водещите на вечерните новинарски емисии, ако не е една малка, но ужасяваща подробност — тилът на Филип Монтгомъри експлодира и мозъкът му се разлита на ситни кърваво сиви парченца. Дясното рамо на президента потъмнява от кръв.
Охраната реагира едновременно с втория изстрел. Единият от агентите блъсва президента на земята и го покрива с тялото си. Останалите трима светкавично ги заобикалят. Онзи, който е изпуснал очилата си, застава пред главата му, а между разкрачените му нозе за миг се мярва побелялото лице на държавния глава. Очите му са облещени от ужас и приличат на синьо-бели чинийки.
Картината се разлюлява: късче синьо небе, размазаното зелено петно на гората, въртящото се витло на хеликоптера. Когато камерата отново се фокусира, агентите са извадили пистолетите си и напрегнато се оглеждат, търсейки целта. Единият изведнъж посочва нагоре, към надвесената над реката канара, от дулото на пистолета му излетява огън. В същия миг убиецът стреля за трети път. Куршумът се забива в челото на агента, притиснал под себе си тялото на президента, на не повече от пет сантиметра от побелялото от ужас лице. Според показанията на охраната, дадени по-късно, този куршум е преминал между краката на човека пред него.
