Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 96

— Съжалявам, че не можем да ти предложим нещо по-добро — каза Фин-Кедин, — но дивечът е рядкост. — Това беше единственото напомняне за мечката.

Торак беше прекалено гладен, за да недоволства. Едва когато облиза купата си, забеляза, че Фин-Кедин и Саен почти не бяха докоснали своите. Саен ги отнесе при меха за готвене, после се върна обратно на мястото си. Крукослик провеси лъжицата на колана си, премести се до малкия огън при отвора на заслона и зашепна кратка молитва на благодарност.

Торак не беше виждал човек като него. Носеше широка кафява дреха от кожа на северен елен, която стигаше до глезените му, и широк колан от кожа на червен елен. Кожата на клана беше заешка наметка върху раменете, боядисана в огненочервено, а татуировката — червена зигзагообразна лента напреко на челото. На шията му висеше дълъг колкото пръст опушен планински кристал.

Видя, че момчето гледа кристала и се усмихна.

— Пушекът е дъх от Огнения дух. Планинските кланове се прекланят пред огъня.

Торак си спомни колко им беше помогнал огънят в снежната пещера.

— Разбирам защо — каза той.

Усмивката на Крукослик стана по-широка.

Щом се навечеряха, Фин-Кедин помоли останалите да си тръгнат, за да може да поговори с Торак насаме. Крукослик стана и се поклони. Саен изсъска сърдито и се измъкна от заслона.

Торак се чудеше какво следва сега.

* * *

— Саен не смята, че трябва да знаеш повече — каза Фин-Кедин. — Мисли, че това ще те направи по-разсеян утре.

— Повече за какво? — попита момчето.

— За това, което искаш да знаеш.

Торак се замисли.

— Искам да знам всичко.

— Не е възможно. Опитай пак.

Торак се заигра с една дупка върху коляното на панталоните си.

— Защо аз? Защо аз съм Слушателя?

Фин-Кедин поглади брадата си.

— Това е дълга история.

— Заради баща ми ли? Защото той е бил шаманът на Вълците? Враг на сакатия скитник, който е създал мечката?

— Това е… една от причините.

— Но кой е бил той? Защо са били врагове? Татко никога не го е споменавал.

Старейшината на Гарваните разбърка огъня с една пръчка и момчето забеляза, че болката е вдълбала още линиите около устата му. Без да обръща глава, Фин-Кедин каза:

— Баща ти споменавал ли е някога Душеядите?

Торак беше озадачен.

— Не. Никога не съм чувал за тях.

— Тогава сигурно си единственият в Гората, който не е чувал за тях. — Фин-Кедин се умълча, светлината от огъня изсичаше чертите му. — Душеядите — продължи той — са седем шамани, всеки от различен клан. В началото не бяха зли. Помагаха на клановете си. Всеки от тях притежаваше някакво умение. Единият беше гъвкав като змия и обичаше да се занимава с билки и отвари. Другият беше силен като дъб — искаше да разбира дърветата. Третият имаше мисли, които летяха по-бързо от прилеп, и омагьосваше дребните твари, за да изпълняват нарежданията му. Четвъртият беше горд и с големи желания, възхищаваше се на демоните и се опитваше да ги контролира. Казват, че един от тях можел да призовава мъртвите. — Той отново разбърка огъня.