Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 95

— Ти ще бъдеш ли там? — попита с надежда.

— Не.

— Ох.

Ново мълчание. После тя се смили.

— Ако искаш, ще взема Вълк при мен. По-добре да не го оставяме сам с кучетата.

— Благодаря ти.

Тя кимна. Сетне забеляза босите му крака.

— Ще се опитам да ти намеря мокасини.

* * *

Малко по-късно Торак тръгна с препъване към заслона на Фин-Кедин — чуждите мокасини му бяха твърде големи.

Завари старейшината на Гарваните, увлечен в разгорещен разговор със Саен, но двамата млъкнаха, щом влезе. Шаманката изглеждаше бясна. От лицето на Фин-Кедин не можеше да се разбере нищо.

Торак седна с кръстосани крака на една еленова кожа. Не виждаше никаква храна, но хората край големия огън бяха заети с готвене. Чудеше се кога ще ядат и какво правеше той тук.

— Казах ти какво мисля — рече Саен.

— Чух те — отвърна равно Фин-Кедин.

Не направиха опит да включат Торак, което му позволи да разгледа заслона на Фин-Кедин. Не беше по-голям от другите и от централната греда висеше обичайната ловджийска екипировка; но тетивата на големия тисов лък беше скъсана, а кожухът от бяла еленова кожа бе опръскан с изсъхнала кръв: неоспоримо свидетелство, че старейшината на Гарваните се бе изправил срещу мечката и беше оцелял.

Внезапно Торак забеляза, че един мъж го наблюдава от сенките. Имаше къса кестенява коса и мургаво, умно лице.

— Това е Крукослик — каза Фин-Кедин, — от клана на Планинския заек.

Мъжът постави свитите си в юмрук ръце на сърцето си и сведе глава в поклон.

Торак направи същото.

— Крукослик познава тези места по-добре от всеки друг — продължи Фин-Кедин. — Говори с него, преди да тръгнеш на път. Може да ти даде някои полезни съвети. Помня как изглеждаше, когато те заловихме първия път: без зимни дрехи, с един мях за вода и никаква храна. Баща ти едва ли те е учил така.

Торак затаи дъх.

— Значи си го познавал?

Саен настръхна, но Фин-Кедин я усмири с поглед.

— Да — отвърна той. — Познавах го. Имаше време, когато беше най-добрият ми приятел.

Шаманката се извърна сърдито.

Торак почувства, че също се ядосва.

— Щом си бил най-добрият му приятел, защо тогава ме осъди на смърт? Защо позволи да се бия с Хорд? Защо ме държеше завързан, докато събранието на клановете решаваше дали да ме принесе в жертва?

— За да видя от какво си направен — отвърна спокойно Фин-Кедин. — Каква полза от теб, ако не можеш да използваш главата си. — Той замълча. — А и не те пазех много старателно. Дори оставих вълчето при теб.

Торак се замисли върху думите му.

— Искаш да кажеш… че си ме изпитвал?

Старейшината не отговори.

От големия огън към тях се приближиха двама мъже, понесли четири вдигащи пара купи от брезово дърво.

— Яж — каза Крукослик и подаде едната на Торак.

Фин-Кедин му връчи рогова лъжица и момчето се нахвърли лакомо на храната, като забрави за всичко останало. Това беше рядка чорба, сготвена от сварени копита на лос и късчета сушено еленово сърце, с плодове от калина и жилави, безвкусни дървесни гъби, които кланът наричаше бизонови уши. Имаше и малка питка от печени жълъди: ужасно горчива, но ставаше за ядене, щом се надробеше в чорбата.