Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 93

— Между нас има мнозина — продължи Фин-Кедин, — които ще кажат, че е лудост да поверим съдбата си на едно момче.

Хорд скочи на крака.

— Ще бъде лудост! Аз съм най-силният! Позволете ми да ида в Планината и да спася моите хора!

— Ти не си Слушателя — каза Торак.

— Ами останалата част от Предсказанието? — изграчи Саен с дрезгавия си глас. — Слушателя дава кръвта на сърцето си на Планината. Ще можеш ли да го направиш?

Торак си пое дълбоко дъх.

— Щом така трябва.

— Но има и друг начин! — извика Хорд. — Ще го убием сега и ще занесем кръвта му в Планината! Така ще имаме някакъв шанс.

Чу се одобрително мърморене.

Фин-Кедин вдигна ръка за тишина и се обърна към Торак:

— Ти отричаше, че си Слушателя. Защо си толкова настоятелен сега?

Торак вирна брадичка.

— Мечката уби баща ми. Затова е била създадена.

— Става дума за нещо повече от отмъщение — подхвърли Хорд подигравателно.

— И за нещо повече от суета — озъби му се Торак. Той се обърна към Фин-Кедин. — Не ме интересува дали ще бъда „спасител на моите хора“. Какви хора? Че аз дори не познавам собствения си клан. Но се заклех пред баща си, че ще намеря Планината. Обещах му.

— Губим си времето! — каза Хорд. — Дайте ми Нануак и аз ще го направя.

— Как? — обади се тих глас.

Беше Рен.

— Как ще намериш Планината? — попита тя.

Хорд се поколеба.

Рен се изправи.

— Казано е, че това е най-далечният връх в най-северната част на Високите планини. Добре, сега ние сме в най-северния край на Високите планини. Къде е този връх тогава? — Тя разпери ръце. — Аз не знам. — Обърна се към Хорд: — А ти?

Той заскърца със зъби.

Тя се обърна към Саен:

— А ти? Не. При това си нашата шаманка. — После погледна към Фин-Кедин: — А ти?

— Не — отвърна той.

Рен посочи към Торак.

— Дори той не знае къде е това, а е Слушателя. — Тя замълча. — Но някой знае. — И погледна многозначително към Торак.

Той разбра. „Умница е Рен. Е, добре, щом това ще свърши работа…“

Постави ръце на устните си и зави като вълк.

Гарваните се смаяха. Лагерните кучета пощуряха.

Торак зави отново.

Внезапно нещо сиво профуча през поляната и се блъсна в него.

Хората замърмориха. Кучетата не спираха да лаят и се наложи мъжете да ги укротят. Едно дете се засмя.

Торак коленичи и зарови лице в козината на Вълк. После близна благодарно вълчето по муцуната. Беше нужна невероятна смелост, за да се отзове на повикването му.

Когато врявата утихна, той вдигна ръка:

— Само Вълк може да намери Планината — каза на Фин-Кедин. — Той ни доведе тук. Благодарение на него намерихме Нануак.

Старейшината на Гарваните прокара ръка по червеникавата си брада.

— Върни ми Нануак — помоли Торак. — Нека аз го занеса на Световния дух. Това е единственият ни шанс.

Дървата в огъня изпращяха и във въздуха се разлетяха рояк искри. От близкия смърч се откъсна купчинка сняг и тупна шумно на земята. Гарваните очакваха решението на своя старейшина.

Най-сетне Фин-Кедин заговори:

— Ще ти дадем храна и дрехи за пътуването. Кога ще тръгнеш?

Торак въздъхна облекчено.

Рен му кимна едва забележимо.