Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 39

Започна да се катери по брега колкото може по-безшумно. Той беше обрасъл с върби и предлагаше добра защита, но бе много стръмен. Червената пръст под краката на Торак се зарони. Ако сега се подхлъзнеше и паднеше в Реката, щяха да чуят плясъка.

Докато пълзеше нагоре, към водата се затъркаляха малки камъчета. За щастие ехтящите рогове от брезова кора заглушиха шума от падането им и мъжете не ги чуха.

Когато стигна Гората, беше се задъхал. Сега трябваше да поеме на север. Небето бе покрито с облаци и той не можеше да определи пътя по слънцето, но знаеше, че Реката тече на запад и ако я остави зад себе си, значи ще се движи на север.

Навлезе в гъст шубрак от трепетлика и бук, като нарочно влачеше суровата кожа подире си, за да остави добра следа.

Изведнъж зад гърба му се разнесе яростен лай — чуваше се ужасяващо близо. Бе започнал да влачи кожата прекадено рано. Кучетата веднага бяха надушили миризмата.

Обзет от паника, той се покатери на най-близкото дърво — разклонена трепетлика. Тъкмо бе успял да навие кожата на кълбо и да я метне колкото може по-далече към Реката, когато от къпините изскочи огромно червено куче.

Задуши неуверено под дървото на Торак, а от устата му се стичаше гъста слюнка. Скоро усети миризмата на суровата кожа и се втурна след нея.

— Насам! — чу се вик надолу по течението. — Едно от кучетата е надушило следа!

Под трепетликата на Торак се появиха трима запъхтени от преследването мъже. Той се прилепи към ствола на дървото. Ако някой от тях погледнеше нагоре…

Те продължиха да тичат и скоро се скриха от погледа му. Малко по-късно момчето чу слаби плясъци — Сигурно претърсваха тръстиките.

Почака известно време, ослушвайки се за нов шум, и скочи на земята.

Затича на север през трепетликите, като се отдалечаваше все повече от Реката. После изведнъж спря. Беше време да завие на изток и да се насочи към лагера, но първо трябваше да намери начин да отклони кучетата от дирите си.

Отчаяно се огледа наоколо за нещо, което да скрие миризмата му. Еленови изпражнения? Нямаше да свършат работа: кучетата щяха да продължат да го преследват. Листа от бял равнец? Може би. Силната им пикантна миризма щеше да прикрие миризмата на потта му.

В основата на един бук зърна купчинка изпражнения от росомаха: изпръхнали, пълни с косми и толкова вонящи, че очите му се насълзиха. Още по-добре. Запушвайки носа си, за да издържи на миризмата, той намаза краката, пищялите и ръцете си. На ръст росомахите бяха големи колкото язовци, но се биеха с всичко, което се изпречеше на пътя им, и обикновено побеждаваха. Кучетата едва ли щяха да рискуват да се изправят срещу тях.

Внезапно роговете замлъкнаха.

Тишината му подейства потискащо. Изведнъж осъзна ужасено, че виенето на Вълк също не се чува. Добре ли беше? Сигурно… Гарваните едва ли щяха да посмеят да му посегнат.

Торак си запробива път през шубраците към лагера. Земята стана неравна, а Реката се заспуска бързо между обраслите с хлъзгав мъх камъни.

Пред себе си видя пушек, който се виеше към покритото със сиви облаци небе. Беше наближил лагера. Наостри уши, за да разбере дали го преследват, но бученето на Реката му пречеше. Всеки момент очакваше да чуе свистенето на стрела, да почувства как острието й се забива между плешките му.