Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 38

Не можеше да го направи. Щяха да го видят. Но ако успееше да измисли как да отклони вниманието им…

В далечния край на лагера се чу самотен вой. „Къде си? — викаше Вълк. — Защо ме изостави?“ Въпросите му се носеха през мъглата на ранната утрин.

Торак чу как кучетата в лагера подеха воя. Видя как Хората от събранието на клановете наскачаха и се разтичаха да видят какво става. Разбра, че вълчето му дава шанса, който чакаше.

Трябваше да действа бързо. Измъкна се от заслона и се шмугна в сенките зад лесковия храсталак. Знаеше какво трябва да направи… и се мразеше за това.

Трябваше да изостави Вълк.

Дванадесета глава

Торак се запромъква през гъстия върбалак към Реката. Студеният въздух изгаряше гърлото му, а камъните се врязваха в босите му крака, но той почти не усещаше болка.

Благодарение на Вълк се беше измъкнал от лагера незабелязано, но скоро щяха да открият липсата му. До ушите му достигна дълбок, отекващ звук. Роговете от брезова кора свиреха тревога. Чу виковете на мъжете и лая на кучетата. Гарваните бяха хукнали подире му.

Къпиновите храсти край речния бряг закачаха панталоните му и той нагази в едно място с високи тръстики. Потъна до колене в леденостудената черна кал и запуши уста с ръка, за да не го издаде излизащия като облаче пара дъх.

За щастие се движеше по посока на вятъра, но се потеше обилно и все още стискаше връвта от сурова кожа, която бе срязал; кучетата лесно щяха да надушат миризмата й. Не знаеше дали да я хвърли, или да я задържи за всеки случай.

Чувстваше се ужасно объркан — сякаш в главата му бучеше сърдита река. Нямаше мокасини, раница и оръжия, и нищо, с което да си направи други. Разполагаше само с познанията и уменията си. Добре, ще избяга, а после какво?

Внезапно сред ехтенето на роговете се открои вълчи вой. „Къде си?“

Щом го чу, съмненията му се изпариха. Не можеше да изостави Вълк. Трябваше да го спаси.

Закопня да му отговори: „Не се страхувай. Не съм те забравил“, но естествено беше невъзможно.

Краката му започнаха да замръзват. Трябваше да излезе от Реката или скоро щеше да се вкочани. Налагаше се да мисли бързо.

Гарваните щяха да очакват, че ще поеме на север, защото, когато го заловиха, им беше казал, че отива в тази посока; затова реши да направи тъкмо обратното поне за известно време, — а после да се върне в лагера и да намери начин да се добере до Вълк. Надяваше се, че ще успее да заблуди преследвачите си да продължат на север.

Надолу по течението изпука клон.

Торак се обърна рязко.

Тих плясък. Приглушена ругатня.

Той надникна през тръстиките.

На около петдесет крачки надолу по течението двама мъже се прокрадваха по брега към тръстиките. Движеха се внимателно, наострили уши. Единият държеше огромен лък, с опряна на тетивата стрела; другият стискаше метателна брадвичка от базалт.

Беше грешка да се скрие сред тръстиките. Ако останеше на мястото си, щяха да го открият; ако се опиташе да плува по Реката, щяха да го видят и да го пронижат като щука. Трябваше да се върне обратно и да потърси убежище в Гората.