Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 36

Торак застина.

— Рен греши. Аз не мога да… — запелтечи той.

— Не ни лъжи — прекъсна го Фин-Кедин, без да се обръща.

Момчето преглътна с мъка.

Отново заопипва с ръка земята зад гърба си. Този път — да! Дребно късче кремък, голямо колкото нокът: вероятно останало от някой, който бе точил ножа си.

Пръстите му го сграбчиха. Ако Фин-Кедин и Саен се върнеха обратно при събранието, той можеше да успее да се освободи. После щеше да разбере къде е Вълк и да се промъкне с него между пазачите, а след това…

Изведнъж осъзна, че за да направи всичко това, ще му е нужен голям късмет.

— Да ти кажа ли защо можеш да говориш с вълка? — продължи шаманката.

— Какъв смисъл има, Саен? — намеси се Фин-Кедин. Губим ценно време за…

Той трябва да знае — отвърна старицата и пожълтелият й, приличен на гарванов нокът, пръст започна да се движи по спираловидния амулет върху гърдите и.

Торак гледаше как пръстът й обикаля спиралата и усети как главата му се замайва.

— Преди много лета — поде шаманката на Гарваните — баща ти и майка ти напуснаха клана си. Избягаха, за да се скрият от своите врагове. Далеч, далеч в дълбокия лес, сред зелените души на Говорещите дървета. — Пръстът й не спираше да следва извивките на спиралата, теглейки Торак към миналото.

— Три луни след като ти се роди — продължи тя, — майка ти умря.

Фин-Кедин се изправи, скръсти ръце пред гърдите си и се взря в тъмнината.

Торак примигна, сякаш се пробуждаше от някакъв сън.

Саен изобщо не погледна старейшината. Вниманието й беше съсредоточено върху момчето.

— Ти беше още бебе — каза тя. — Баща ти не можеше да те храни. Обикновено, щом се случи такова нещо, бащата удушава детето си, за да го спаси от мъчителна гладна смърт. Но баща ти намери друг начин — остави те в бърлогата на една вълчица-майка.

Торак се опитваше да осмисли думите й.

— Ти остана в бърлогата три луни и научи вълчия език.

Той стисна късчето кремък толкова силно, че то се вряза в дланта му. Знаеше, че Саен говори истината. Затова можеше да говори с Вълк. Затова получи онова видение, когато намери бърлогата. Заигралите се вълчета. Гъстото, вкусно мляко…

Но откъде тя знаеше всичко това?

— Не ти вярвам — рече Торак най-сетне. — Няма как да знаеш. Не си била там.

— Баща ти ми каза — отвърна Саен.

— Не е истина. Ние не се приближавахме до хората.

— Приближихте се — веднъж. Преди пет лета. Не си ли спомняш? Срещата на клановете край Морето?

Пулсът на Торак се ускори.

— Баща ти дойде там, за да ме намери. Да ми каже за теб. — Приличният й на гарванов нокът пръст спря в средата на спиралата. — Ти не си като другите — изграчи тя. — Ти си Слушателя.

Торак отново стисна парчето кремък.

— Не може да съм аз. Нищо не разбирам.

— Естествено, че не разбира — обади се Фин-Кедин през рамо, после се обърна към Торак: — Баща ти не ти е говорил за това, нали?

Момчето кимна утвърдително.

Старейшината на Гарваните замълча. Лицето му беше непроницаемо, но Торак усещаше, че под маската ни спокойствието се води ожесточена битка.