Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 35

Изведнъж сенките навън станаха по-плътни.

Далече в Гората изписка лисица.

— Защо? — възкликна Торак. — Защо го е направил… този скитник?

Рен поклати глава.

— Кой знае? Може би, за да има някой, който да изпълнява желанията му. Но нещата се объркали. — Светлината от огъня се отразяваше в тъмните й очи. — Щом демонът влязъл в тялото на мечката, станал много силен. И се освободил. Убил трима души, преди да успеят да го прогонят. А сакатият скитник изчезнал.

Известно време Торак не каза нищо. Чуваше се единствено шепотът на дърветата, разклащани от нощния бриз, и стържещият звук от езика на Вълк, който продължаваше да ближе кожата.

Неволно вълчето захапа Торак. Без да мисли, той се обърна и изръмжа предупредително.

Вълк тутакси отскочи назад и се извини с широка усмивка.

Рен ахна.

— Ти можеш да му говориш!

— Не! — извика Торак. — Не, грешиш…

— Видях те! — Тя пребледня. — Значи е истина! Предсказанието е истина! Ти си Слушателя!

— Нали ти казах, че не мога…

— Няма да позволя това — прошепна Рен. — Няма да те оставя да заговорничиш срещу нас. И Фин-Кедин няма да те остави. — Тя бързо извади ножа си, сряза каишката на Вълк и като го грабна в ръце, се втурна през поляната към събранието на клановете.

— Върни се! — извика Торак отчаяно. Задърпа се яростно, но въжетата го държаха здраво. Вълчето не бе имало достатъчно време да ги прегризе.

Обзе го ужас. Беше залагал всичките си надежди на Вълк, а сега него го нямаше. Слънцето щеше да изгрее скоро. Птиците в дърветата вече се размърдваха.

Опита се отново да разхлаби възела около китките си. Уви, безуспешно.

Отсреща на поляната Фин-Кедин и старицата на име Саен се изправиха и тръгнаха към него.

Единадесета глава

— Какво знаеш? — попита Фин-Кедин.

— Нищо не знам — отвърна Торак, вперил очи в назъбения кокален нож, втъкнат в колана на старейшината на Гарваните. — Ще ме принесете ли в жертва?

Фин-Кедин не отговори. Двамата със Саен се бяха навели от двете страни на входа и го гледаха втренчено. Той се почувства като уловено в капан животно.

Заопипва земята зад гърба си с надеждата да намери нещо — каквото и да е, — за да среже суровата кожа. Пръстите му попаднаха само на рогозка от върбови клони — гладка и безполезна.

— Какво знаеш? — повтори въпроса си Фин-Кедин. Торак си пое дълбоко дъх.

— Аз не съм Слушателя — каза той колкото може по-твърдо. — Не бих могъл да бъда. Никога не съм чувал за Предсказанието. — Но все пак се чудеше защо Рен е толкова сигурна. Какво общо имаше неговата способност да говори с вълците?

Фин-Кедин се отмести от входа на заслона. Лицето му беше по-непроницаемо от всякога, но Торак видя как ръката му се стегна около дръжката на ножа.

Саен се наведе напред и се взря в очите на Торак. На светлината на огъня той успя да я разгледа по-добре. Досега не беше срещал толкова стар човек. През рядката бяла коса черепът й блестеше като полирана кост. Лицето й бе добило остри птичи черти. Възрастта бе унищожила всяко състрадание и бе запазила само суровата гарванова природа.

— Според Рен — каза тя с дрезгавия си глас — ти можеш да говориш с вълка. Това е част от Предсказанието. Частта, която не ти казахме.