Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 34

Кимна по посока на събранието и я попита дали там има представители на Вълчия клан.

Тя поклати глава.

— Днес не са останали много хора от Вълчия клан. Не могат да те спасят, ако на това се надяваш.

Момчето не отговори. Опъна въжето около китките си и усети, че поддава. Беше започнало да се разтяга, както прави кожата, когато е мокра. Ех, защо Рен не си тръгва!

Но тя явно нямаше такова намерение.

— Липсват представители на Вълчия клан — каза момичето с пълна уста, — но има от много други кланове: Жълтата глинена глава е от клана на Зубъра. Зубрите живеят в дълбокия лес и се молят много. Според тях ще се справим с мечката, ако се молим на Световния дух. Мъжът с брадвичката е от Глигановия клан. Той иска да направим стена от огън и така да прогоним мечката към Морето. Жената със земната кръв на косата е от Еленовия клан. Не съм сигурна какво мисли. Тях трудно можеш да ги разбереш.

Торак се чудеше защо Рен е толкова приказлива. Какво ли щеше да поиска?

Каквото и да беше, той реши да се съгласи, само и само да отклони вниманието й от действията на Вълк. На глас каза:

— Майка ми беше от Еленовия клан. Може би онази жена ми е роднина. Може би…

— Тя каза, че не е. Не желае да ти помогне.

Той се замисли за момент.

— Вашият клан е в добри отношения с хората от Еленовия, нали? Брат ти каза, че се е учил за шаман при тях.

— Е, и?

— Той… той ми каза, че е видял как правят мечката. Какво значи това?

— Тя присви недоверчиво очи.

— Трябва да знам — настоя Торак. — Мечката уби баща ми.

Рен впери разсеян поглед в заешкото бутче.

— Хорд им беше храненик. Нали знаеш какво означава храненик? Живееш с хората от друг клан известно време, за да се сприятелиш с тях и да си намериш партньор.

— Чувал съм за това — каза Торак. Усети как Вълк отново задъвка въжето около китките му. Опита се да го пропъди с пръсти, но не успя. „Не сега — помисли тревожно. — Моля те, не сега“.

— Беше там девет месеца — продължи Рен и отхапа от бутчето. — Те са най-добрите шамани в Гората. Затова отиде при тях. — Устните й се извиха подигравателно. — Хорд обича да е най-добрият. — После се намръщи. — Какво прави вълчето?

— Нищо — побърза да отвърне Торак. А на Вълк каза през зъби: — Махай се оттук! Махай се!

Разбира се, вълчето не му обърна внимание.

Торак отново се обърна към момичето.

— Какво стана после?

Друг подозрителен поглед.

— Защо питаш?

— А ти защо ми казваш всичко това?

Лицето й стана безизразно. Умееше да пази мълчание не по-зле от Фин-Кедин. Замислено почисти зъбите си от късче заешко месо.

— Скоро след като Хорд отиде при Елените — продължи най-сетне тя — в лагера им се появил някакъв скитник. Бил от Върбовия: клан, но осакатял по време на лов. Или поне така казал. Хората от Еленовия клан го приели при себе си. Но той… — Тя се поколеба, изглеждаше по-малка и по-неуверена. — Той предал доверието им. Не бил просто скитник, а шаман. Скрил се на тайно място в Гората и създал демон. А после го затворил в тялото на мечка. — Тя замълча. — Когато Хорд разбрал, вече било твърде късно.