Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 33

Докато се чудеше как да предаде желанието си на вълчи език, някакъв мъж се надигна край големия огън и тръгна през поляната към него. Беше Хорд.

Изплашен, Торак изръмжа на вълчето да спре. То обаче беше твърде гладно, за да реагира, и продължи да ближе кожата.

За щастие Хорд не се интересуваше от Вълк. Застана до малкия огън пред заслона, впери кръвнишки поглед в Торак и загриза нокътя на палеца си.

— Ти не си Слушателя. Не може да си — изръмжа той.

— Кажи го на останалите — троснато отвърна Торак.

— Не ни е нужно някакво си момче, за да убием мечката. Можем да го направим сами. Аз мога да го направя. Аз ще спася клановете.

— Няма да успееш — каза Торак. Усети как Вълк започна да гризе суровата кожа с острите си предни зъби. Стараеше се да не мърда, за да не го пропъди. В същото време се молеше младежът да не погледне зад него и да види какво прави вълчето.

Но Хорд беше твърде възбуден, за да забележи. Крачеше напред-назад и накрая се обърна към Торак.

— Ти си я виждал, нали? Виждал си мечката.

Момчето се изненада.

— Разбира се, че съм я виждал. Тя уби баща ми.

Хорд се огледа предпазливо наоколо.

— И аз съм я виждал.

— Къде? Кога?

Младият мъж потрепна, сякаш се предпазваше от удар.

— Бях на юг. С Еленовия клан. Учех се на шаманство. Саен, нашата шаманка — той кимна към старицата, увлечена в разговор с гарвана, — ме накара да отида. Отново загриза нокътя си, който вече беше започнал да кърви. — Бях там, когато уловиха мечката. Видях как я направиха.

Торак го изгледа недоумяващо.

Направиха? Какво искаш да кажеш?

Но Хорд си беше отишъл.

Нощта преполови, стареещата луна изгря на небето, а срещата на клановете още продължаваше. И Вълк още ближеше и гризеше суровата кожа. Но Ослак бе направил здрави възли и на вълчето му беше трудно да се пребори с тях. „Не спирай — умоляваше го Торак мълчаливо. — Моля те, не спирай“.

Беше твърде изплашен, за да изпитва глад, но натъртеното от двубоя тяло го болеше, а вързаните му ръце бяха изтръпнали. Дори Вълк да успееше да прегризе възлите, не беше сигурен дали щяха да му стигнат силите да избяга и да се промъкне незабелязано покрай пазачите.

Продължаваше да мисли за казаното от Хорд: „Видях как я направиха…“

Имаше и още нещо. Хорд бе живял с Еленовия клан — същия, от който произхождаше майка му. Той не си я спомняше, защото бе умряла скоро след раждането му, но ако Гарваните бяха приятели с нейния клан, може би щеше да ги убеди да го пуснат.

Отвън пясъкът изскърца под нечии мокасини. Бързо! Не бива да видят как Вълк гризе въжето около китките му.

* * *

Торак едва успя да предупреди Вълк с едно припряно „уф-уф“ — на което за щастие вълчето се подчини — и на вратата се показа Рен. Гризеше печена заешка кълка.

Огледа изпитателно Вълк, който седеше невинно зад него, после се втренчи в Торак — той също впи поглед в нея, молейки се да не го приближава повече.