Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 31

Фин-Кедин поглади брадата си.

— Защо мислиш, че…

— Заради начина, по който победи Хорд. А и намерих това сред нещата му. — Тя протегна длан и Торак видя малката си кокалена свирка. — За какво я използваш? — попита го тя.

С нея призовавам вълчето — отвърна момчето.

Тя я наду и Вълк се заизвива в ръцете му. Сред тълпата премина неспокоен шепот. Рен и Фин-Кедин се спогледаха.

Не издава никакъв звук — каза тя недоумяващо.

Торак не отговори. Изведнъж осъзна, че очите й не са светлосини като на брат й, а черни: черни като торфено блато. Зачуди се дали и тя не е шаманка.

Момичето се обърна към старейшината.

— Не можем да го пуснем, докато не се уверим.

— Права е — подкрепи я шаманката. — Знаеш какво е казано толкова добре, колкото и аз. Всички го знаят.

— Какво е казано? — попита неразбиращо Торак. — Фин-Кедин, ние имахме споразумение! Разбрахме се, че ако спечеля двубоя, ще ни оставите да си вървим с Вълк!

— Не — отвърна старейшината. — Разбрахме се, че ще живееш. И така ще бъде. Поне засега. Ослак, вържи му ръцете.

— Не! — извика отчаяно Торак.

Рен вирна брадичка.

— Ти каза, че баща ти е бил убит от мечка. Ние знаем каква е тази мечка. Някои от нас дори са я виждали.

Застаналият до нея Хорд потрепери и загриза нокътя на палеца си.

— Появи се преди около месец — продължи тихо момичето. — Легна като тъмна сянка над Гората. Убиваше безпричинно дори другите ловци. Вълци. Един рис. Беше сякаш… сякаш търсеше нещо. — Тя замълча. — И изведнъж преди тринайсет дни изчезна. Един бегач от Глигановия клан я проследи на юг. Мислехме, че си е отишла и благодарихме на закрилника на клана. — Рен преглътна. — Но ето че пак е тук. Вчера нашите следотърсачи се върнаха от запад. Намерили са много убити животни… чак до Морето. От Китовия клан им казали, че преди три дни нападнала дете.

Торак облиза устни.

— Какво общо има това с мен?

— В нашия клан съществува Предсказание — продължи момичето, сякаш не го чу. — Сянка ще нападне Гората. Никой няма да може да се пребори с нея — Рен млъкна и се намръщи.

Шаманката продължи думите й: После ще дойде Слушателя. Той ще се бие с въздух и ще говори с тишина.

Погледът й се насочи към свирката в ръката на Рен.

Всички мълчаха и гледаха Торак.

— Аз не съм вашият Слушател — рече той накрая.

— Според нас е възможно да си — отвърна шаманката.

Торак си помисли за Предсказанието. Слушателя се бие с въздух… Току-що бе направил точно това: използвал бе пара.

— Какво се случва с него — попита той плахо. — Какво се случва със Слушателя в Предсказанието? — Но изпита ужасното чувство, че вече знае.

Тишината на поляната стана още по-напрегната. Момчето премести поглед от изплашените лица наоколо към ножа от кремък върху колана на Ослак. Погледна проблясващото тяло на окачения на дървото глиган; тъмната му кръв, която се отцеждаше в коженото ведро отдолу. Усети очите на Фин-Кедин върху себе си и се обърна да посрещне изгарящия му син поглед.

Старейшината довърши Предсказанието:

— Слушателя дава кръвта от сърцето си на Планината. И Сянката бива победена.