Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 29

Наблюдаващите се изсмяха.

Сега Торак приложи втория си трик. Като се преструваше на съвсем зелен, което не бе трудно, замахна яростно, изкушавайки Хорд да атакува оголената му гръд. Младежът се хвана на въдицата, но преди копието му да го достигне, Торак вдигна защитената си с предпазителя ръка. Върхът на копието потъна в дебелата кожа и почти повали Торак на земята, но следвайки плана си, той успя да завърти рязко ръката си и копието на Хорд се счупи надве. Струпаните наоколо хора ахнаха учудено.

Торак също бе изненадан. Не беше очаквал да се получи.

Хорд се окопити бързо. Хвърли се напред и замахна с ножа към ръката, с която Торак държеше копието си. Момчето извика от болка, щом кремъкът се вряза между палеца и показалеца му. Загуби равновесие и изпусна копието си. Хорд атакува отново. Торак успя да се изтърколи назад и се изправи тъкмо навреме.

Сега и двамата бяха без копия. Щяха да се бият само с ножове.

Торак се скри зад огъня, за да си поеме дъх. Дишаше учестено, а ранената му ръка го болеше. По лицето му се стичаше пот. Съжали горчиво, че не бе свалил елека си като противника си.

— Какво чакаш, Хорд? — извика една жена. — Довърши го!

— Давай, Хорд — изкрещя мъжки глас. — На това ли са те учили в дълбокия лес?

Но не всички насърчаваха младежа. Вече се чуваха окуражителни викове и за Торак, макар според него подкрепата им да бе по-скоро израз на изненада, че е издържал толкова.

Разбираше, че боят не бива да продължава много. Усещаше как силите му намаляват, а и не знаеше повече номера. Хорд вземаше надмощие.

„Съжалявам, приятелю — обърна се мълчаливо към Вълк. — Май няма да успеем да се измъкнем“.

С крайчеца на окото си мерна вълчето високо на дървото. То се извиваше и скимтеше, обвито в парата от дъха си. „Какво става? — питаше. — Защо не дойдеш да ме освободиш?“

Торак отскочи встрани, за да избегне ножа, насочен към гърлото му. „Не се разсейвай! — заповяда си строго. — Забрави за Вълк!“

Но нещо продължаваше да го гризе, нещо за Вълк. Какво беше то?

Той погледна към вълчето, което скимтеше на дървото и от устата му излизаше пара…

„Не можеш да използваш огън“ — беше казал Фин-Кедин.

Внезапно мозъкът на Торак се проясни и той разбра какво трябва да направи. Престори се, че напада, изтегли се встрани и отново застана зад огъня.

— Пак ли се криеш? — присмя му се Хорд.

Торак посочи с глава към ведрото с вода.

Искам да пия. Нали може?

Щом трябва. Хлапешка работа!

Като държеше противника си под око, Торак приклекна и загреба от водата. Направи го бавно, за да заблуди Хорд и да отвлече вниманието му от къкрещия мях за готвене.

Успя. Хорд приближи огъня и се надвеси заплашително над него.

— Ти не искаш ли да пиеш? — попита Торак, както беше приклекнал.

Младежът изсумтя презрително.

Внезапно Торак посегна рязко към меха за готвене. Заби ножа си в твърдата кожа, преобръщайки меха, и врящата чорба се изсипа върху горещите въглени. Към лицето на Хорд се вдигнаха съскащи облаци пара.

Тълпата ахна изненадано. Торак се възползва от създалата се възможност и заби ножа си в китката на противника си. Заслепен, Хорд извика от болка и изпусна своя нож. Торак го изрита встрани и като се хвърли върху младежа, го повали на земята.