Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 30

Докато Хорд лежеше, останал без дъх, Торак седна на гърдите му и притисна ръцете му с колене. За миг му причерня и изпита неистово желание да убива. Сграбчи червеникавата коса на Хорд и блъсна главата му в земята.

После усети как нечии силни ръце го отделиха от противника му.

— Всичко свърши — чу гласа на Фин-Кедин.

Торак се заизвива в ръцете му. Хорд скочи на крака и затърси ножа си. Задъхани, двамата се изгледаха кръвнишки.

— Казах, че свърши — отсече Фин-Кедин.

Сред тълпата се надигна ропот. Според присъстващите боят не бе приключил.

— Той го измами! Използва огън!

— Не, спечели съвсем честно!

— Кой го казва? Трябва да се бият отново!

Ала нито Торак, нито Хорд имаха желание за това.

— Момчето спечели — обяви Фин-Кедин и отпусна хватката върху Торак.

Торак разкърши тяло и избърса потта от лицето си, а Хорд прибра ножа си в канията. Личеше, че е бесен, но бе невъзможно да се каже дали се сърдеше на Торак или на себе си. Дирати постави ръка на рамото му, но той я отблъсна раздразнено и като си запробива път сред тълпата, изчезна в един от заслоните.

Сега, когато вече не жадуваше кръв, Торак усети, че му се гади и се разтрепера. Пъхна ножа в канията и докато се оглеждаше за нещата си, видя, че Фин-Кедин го наблюдава.

— Ти наруши правилото — каза спокойно старейшината на Гарваните. — Използва огън.

— Не съм — отрече Торак. Звучеше по-уверено, отколкото се чувстваше. — Използвах пара.

— Жалко, че не използва вода вместо чорба — каза Фин-Кедин. — Похаби хубавата храна.

Торак не отговори нищо.

Старейшината продължаваше да го изучава и за миг в сините му очи проблесна усмивка.

Ослак си проби път през тълпата и дойде при тях — държеше в ръце торбата с Вълк.

— Ето ти вълчето! — избоботи той и хвърли торбата към Торак с такава сила, че момчето се олюля.

Вълк се изсули от нея, близна Торак по брадичката и започна да му се оплаква колко ужасно се е чувствал. Момчето искаше да му каже нещо успокояващо, но се спря навреме — би било глупаво да се издава точно сега.

— Законът си е закон — каза Фин-Кедин кратко. — Ти спечели. Свободен си да си вървиш.

— Не! — обади се звънлив момичешки глас и всички се обърнаха в посоката, от която дойде. Беше Рен. — Не можеш да го пуснеш да си върви! — извика тя и се втурна към тях.

— Току-що го направи — озъби се Торак. — Чу какво каза. Аз съм свободен.

Рен се обърна към чичо си:

— Не бива да го пускаме. Това е много важно. Той може да е… — Тя дръпна Фин-Кедин настрани и зашепни настоятелно.

Торак не разбираше какво казва, но за негова почуда хората от племето също се заслушаха в думите й. Шамниката се намръщи и кимна одобрително. Дори Хорд се появи от заслона и щом чу какво говорят, хвърли на Торак особен, недоверчив поглед.

Старейшината се взря замислено в Рен.

— Сигурна ли си?

— Не знам — отвърна тя. — Може да е. А може и да не е. Нужно ни е време, за да разберем.