Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 28

Фин-Кедин разрови огъня и от него се разлетяха искри. Момчето го наблюдаваше през потрепващата пелена от нагорещен въздух.

Има само едно правило — рече старейшината, сякаш бе отгатнал мислите му. — Не можеш да използваш огън. Ясно? — Очите му се задържаха върху тези на Торак.

Момчето кимна разсеяно. Да не използва огън бе най-малката от грижите му. Зад Фин-Кедин виждаше как Хорд си слага предпазителя за ръка. Бе свалил елека си и изглеждаше огромен и ужасно силен. Торак реши да не съблича своя елек. Нямаше нужда да подчертава разликата.

Отвърза всичко от колана си и го подреди на купчинка върху тревата. После уви една дължина лико около тялото си, за да прибере косите си. Ръцете му бяха лепкави от пот. Наведе се и ги натърка с прахта от земята.

Някой го докосна по рамото и той стреснато подскочи.

Беше Рен. Държеше в ръка чаша от брезова кора.

Той я пое с благодарност и отпи. За негова изненада течността се оказа сок от бъз: тръпчив и освежителен.

Рен забеляза изненадата му и вдигна рамене.

— Хорд също пи. Така е честно. — Тя посочи към едно ведро край огъня. — Там има вода, ако ти се допие.

Торак й върна чашата.

— Не мисля, че ще продължи толкова дълго.

Тя се поколеба.

— Кой знае…

Изведнъж стана тихо. Хората от племето образуваха кръг близо до огъня около мястото, където щяха да се бият Торак и Хорд. Началото на боя бе дадено. Без излишни ритуали.

Двамата започнаха да се обикалят и да се дебнат един друг.

Въпреки ръста си, Хорд се движеше с грациозността на рис: приклякваше и сменяше ловко положението на пръстите върху ножа и копието. Лицето му бе напрегнато, но върху устните му играеше лека усмивка. Обичаше да е център на вниманието.

Но не и Торак. Сърцето му блъскаше лудо в гърдите. Чуваше смътно виковете на хората, които окуражаваха Хорд. Гласовете им бяха приглушени, сякаш достигаха до него през вода.

Копието на Хорд се насочи към ребрата му и той отскочи тъкмо навреме. Усети как по челото му изби пот.

Опита същия ход, надявайки се да не изглежда като подражание.

— Подражанието няма да ти помогне много — извика Рен.

Лицето на Торак пламна.

Сега двамата с Хорд се движеха по-бързо. На места земята бе лепкава от кръвта на глиганите. Торак се подхлъзна и едва не загуби равновесие.

Беше наясно, че не може да спечели със сила. Трябваше да използва ума си. Бедата бе, че знаеше само два трика, при това не ги умееше много добре.

„Налага се да опиташ“ — каза си дръзко той. Насочи копието си към гърлото на Хорд. Както очакваше, увита с кожа ръка на Хорд се вдигна, за да го предпази от удара. Торак бързо обърна копието си към корема му, но Хорд го парира с лекота и то се плъзна по предпазителя му.

„Този го знае“ — помисли си Торак. С всяко движение на копието ставаше ясно, че противникът му е опитен боец.

Хайде, Хорд — извика един мъж. — Пусни му малко кръв!

— Скоро, скоро! — викна в отговор Хорд и сви подигравателно устни.