Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 27

Най-сетне старейшината заговори:

— Поделете си нещата на момчето — каза, като се обърна към Хорд. — После го отведете надолу по течението и го убийте.

Девета глава

Краката на Торак се подкосиха.

К… какво? — изпелтечи той. — Дори не знаех, че еленчето е ваше! Как може да съм виновен, щом не съм знаел?

— Такъв е законът — отсече Фин-Кедин.

— Но защо? Защото ти казваш така?

— Защото кланът казва така.

Ослак постави тежката си ръка върху рамото на момчето.

— Не! — изкрещя Торак. — Чуйте ме! Вие казвате, че такъв е законът, но… има и друг закон, нали така? — Той си пое дълбоко дъх. — Съд чрез двубой. Ние… нека се бием за това. — Не беше сигурен дали е запомнил правилно — баща му го беше споменал само веднъж, когато го учеше на закона на клановете, — но Фин-Кедин присви очи.

— Прав съм, нали? — настоя Торак, като се опитваше да гледа немигащо старейшината на Гарвановия клан.

— Ти не си сигурен във вината ми, защото не знаеш дали съм бил наясно, че еленчето е ваше. Затова нека се бием. Ти и аз. — Той преглътна. — Ако аз победя, значи съм невинен. И ще живея. Вълчето също. Ако изгубя… ще умрем.

Чу как неколцина мъже се разсмяха. Една жена се плесна по челото и поклати глава.

— Не се бия с малки момчета — рече Фин-Кедин.

— Но той е прав, нали? — обади се Рен. — Това е най-старият закон. Има право да се бие.

Хорд пристъпи напред.

— Аз ще се бия с него. Разликата помежду ни не е голяма. Така ще е по-честно.

— Не съвсем — каза сухо Рен.

Беше се облегнала на дървото, на което висеше вълчето. Торак видя, че е разхлабила малко отвора на торбата и Вълк бе подал глава навън. Бе рошав и потен, но гледаше любопитно към двете кучета, навъртащи се под дървото.

— Какво ще кажеш, Фин-Кедин? — обади се шаманката. — Момчето е право. Нека се бият.

Старейшината я изгледа немигащо, явно се колебаеше. После кимна бавно.

Торак изпита огромно облекчение.

Всички изглеждаха развълнувани от предстоящия двубой. Събраха се наблизо, затропаха с крака, за да се стоплят и дъхът им изпълни студения вечерен въздух.

Ослак хвърли на Торак бащиния му нож.

— Ще ти трябва. Също и копие, и предпазител за ръка.

— Какво? — не разбра Торак.

Едрият мъж се почеса на мястото на липсващото ухо.

— Знаеш как да се биеш, нали?

— Не — отвърна Торак.

Ослак завъртя подигравателно очи. Отиде до най-близкия заслон и скоро се върна с ясеново копие с остър базалтов връх и нещо, което приличаше на сгъната на три еленова кожа.

Торак погледна неуверено към копието. Наблюдаваше озадачено как Ослак увива твърдата кожа около дясната му ръка. Беше тежка и неудобна като еленов бут. Недоумяваше защо му е.

Ослак кимна към превръзката върху другата ръка на Торак и направи гримаса.

— Май шансовете са против теб.

„Не съвсем“ — помисли си Торак.

Когато предложи двубоя, той бе имал предвид обикновена борба и може би малко мятане на ножове: двамата с баща му често се бяха упражнявали, но само за развлечение. Сега разбра, че за Гарваните бой означава нещо друго. Зачуди се дали имат специални правила и дали би било проява на слабост, ако попита.